Иран и Ормуз

Правителството на Обама действа правилно като сигнализира с преднамерено умерен тон, че Вашингтон няма да отстъпи, ако Техеран реши да изпълни заканата си. Американската демонстрация на военноморска мощ в Ормузкия проток осигури свободно движение на петролните танкери по време на иракско-иранската война през 1980-те. Говорител на Пети флот напомни през седмицата на Иран, че американските ВМС са "винаги готови да противодействат на всякакви злонамерени акции и да гарантират свободата на корабоплаването". Петролните пазари реагират спокойно - поне засега.

Икономически затруднения

Без значение дали Техеран блъфира или просто се опитва да вдигне цената на петрола, Вашингтон няма да отстъпи. Европа също би трябвало да не отстъпва. Повече от пет години след като Съветът за сигурност призова Иран да спре, страната продължава да обогатява уран и да усвоява технологии за направата на ядрено оръжие.

Осемнайсет месеца изминаха от последната резолюция на ООН. Призивите на американците за затягане на икономическите санкции бяха обезсилени от Русия и Китай. Европа обаче демонстрира растяща готовност за налагане на свои собствени инвестиционни санкции и дори пълно петролно ембарго. Последната заплаха на Иран е ясен сигнал за растящите му икономически затруднения.

Новите санкции, които Техеран се опитва да пресече, са един американски закон, наказващ чуждестранните компании, правещи бизнес с Иранската централна банка - а те са принудени да го правят, за да купуват ирански петрол - и поредица от нови твърди санкции, обсъждани в момента от ЕС.

Иран трябва да бъде подложен на максимален икономически натиск, за да се откаже от ядрените си амбиции. Но намерението на Вашингтон да санкционира чуждестранните компании, въртящи иначе законна търговия с Иран, не е най-правилният подход в случая. Освен това то би могло да отчужди европейските съюзници тъкмо в момента, когато те изглежда са склонни на затягане на санкциите.

Натиск по всички линии

Европа трябва сама да намери най-добрия начин за натиск върху Техеран. Не е сигурно как ще се отрази върху глобалната икономика евентуално пълно петролно ембарго, но преди да предприеме такава стъпка ЕС трябва много добре да обмисли възможните последици. Освен това Европа и Америка трябва да притиснат отново Русия и Китай, за да ги убедят да подкрепят санкциите на ООН.

Актуалната заплаха на Иран да блокира световния петролен трафик не оставя никакво съмнение в неговата наглост и пренебрежение към международното право. Това не е правителство, което бихме искали да видим с атомна бомба в ръцете.

АГ, НЙТ, ДПА, С. Гяуров; Редактор: Е. Лилов