Искат ли руснаците война?
Сваленият руски самолет се превърна в истинско предизвикателство за президента Путин. При това не само във външнополитически план, но и в самата Русия.
Путин попадна в изключително сложна ситуация, доколкото руснаците напоследък говорят само за война. Съвсем друг въпрос е дали те действително искат война. Но не може да е съвсем случайно, че телевизиите се надпреварват да бълват ненавист към външното обкръжение на Русия. А хората очакват, че поне от време на време думите ще се превръщат в дела.
"Малко кръв на чужда територия"
Но тази война трябва да бъде друга - не като тези, които страната води през последните години. За двете чеченски войни никой не иска да си спомня. Макар да свършиха сравнително добре от гледна точка на Русия, те все пак се водиха на нейна територия. Войната в Грузия пък е най-успешната бойна операция от епохата "Путин". Но по ирония на съдбата тя попадна не в неговия мандат, а в този на президента Медведев. Тази война беше изцяло в съзвучие с довоенната директива на Сталин за "малко кръв на чужда територия". Но като се имат предвид резултатите от тази война, може да се спори дали тя си заслужаваше: отцепническите региони Абхазия и Южна Осетия не влязоха в състава на Русия и практически не са признати от никого, а отношенията между Москва и Тбилиси не се подобриха, въпреки смяната на грузинското ръководство.
С Украйна Русия официално никога не е воювала. Крим беше превзет без да се пролива кръв, а в Донбас, както е известно, са воювали руски военнослужещи по време на годишната им отпуска. В Сирия пък нищо не е ясно - нито какво точно прави там Русия, нито пък с какво хората, бомбардирани от руските самолети, застрашават сигурността на Руската федерация.
Всяка една от тези войни несъмнено е в състояние да повдигне бойния дух на руснаците. Но само толкова. Жаждата им за отмъщение си остава неутолена.
"Вставай, страна огромная"
Един народ, който смята победата във Втората световна война за най-великия си военен подвиг, се нуждае спешно от нов национален военен успех. И за да бъде той сравним с предишния като сила и значение, този нов военен подвиг не бива да бъде срещу някой от съседните народи. Трябва да е нещо, достойно за "Вставай, страна огромная".
Турция е идеална за тази роля. Дори най-непросветеният руснак знае, че "с нея сме воювали и преди, даже сме стигали до портите на Цариград". Да, Турция не е Америка, но тя също е могъща регионална сила. Пък и нищо не свързва руснаците с нея. Освен турските курорти, плодове и зеленчуци, но напоследък руснаците свикват да се справят и без тези дреболии. На война - като на война.
И още нещо: в Русия няма значима част от населението, която да е протурски настроена. Изобщо не вършат работа стотиците хиляди души от смесени бракове, няколко хилядите руски собственици на яхти, зазимени в турски пристанища, както и стотиците почитатели на Орхан Памук.
Какво предстои?
Но този национален подем не бива да излиза извън телевизионния екран. Войната трябва да си остане изцяло телевизионна: новините да започват с кадри за наши военни успехи, да показват как в страната на врага хората протестират срещу собствените си управници, колко непоследователна е политиката на Запада и какви щети причиняват наложените от Русия санкции. А след това в телевизионните токшоута градусът да се вдига още повече с дискусии по въпроса дали вече не е време да изваждаме атомните оръжия или все пак да почакаме още малко.
Такива са очакванията на хората, които никога не са преживявали война, а са я виждали само по телевизията. Още непосредствено след свалянето на руския бомбардировач беше казано, че военен отговор няма да има. Но това някакси не беше отразено от руските средства за масова информация. Точно обратното дори: вече цяла седмица те настройват публиката за някаква война и непрекъснато засилват говоренето в тази посока. Всичко това се върши с такова усърдие, че Кремъл просто не може да си позволи да промени току-така курса си и да се помири с Турция - това би разочаровало собствените му избиратели.
Затова е нереалистично да очакваме, че Русия ще се реши да зарови томахавката в конфликта с Турция. В очите на руснаците това би изглеждало като унижение, равносилно на военно поражение, на капитулация.