Spanien-Suppenküchen
7 юни 2010
На картонен плакат с криви букви е изписано: ”Трябва ми работа” и под него: ”Трябва да храня три деца.” Исаак Пантоя седи на сгъваемо столче пред кметството в Кадис. Той е в гладна стачка. "Не съм мързелив”, казва той. Исаак е изгубил преди повече от две години работата си като строителен работник. "Всеки ден пиша заявления за работа, но всичко е напразно.Затова седя тук." Исаак Пантоя е една от многото жертви на колапса в испанския строителен бранш и последвалата икономическа криза.
Над 4,5 млн безработни - лишени от помощи
Испания, която държи европейския рекорд по безработица, над 20 процента, инвестира над 150 милиарда субсидии от Брюксел в красиви атуобани, железопътни линии и крайбрежни алеи. Паралелно се издигаха огромни бетонни квартали, от които всъщност никой нямаше нужда. Построиха се извънредно много и извънредно скъпи жилища. Когато най-важният икономически двигател, неимоверно надутият строителен пазар, рухна, се срина и една красива мечта.
Разрухата в сектора на недвижимото имущество започна преди три години и още не е завършила. Тази разруха повлече към пропастта цялата икономика, а също и държавните финанси. За това стопанско и политическо фиаско хора като Исаак Пантоя трябва да плащат скъпо. Над четири и половина милиона са безработните, които поради „мръсни” трудови договори са лишени от помощ за безработни, която и без това се изплаща само две години. По електрическите стълбове са разлепени обяви, с които безработни предлагат своите услуги, като занаятчии, градинари, болногледачи или чистачи. „Правя всичко, изрядно и евтино срещу пет евро на час”, пишат някои.
Сенчестата икономика съставлява 25 процента от брутния вътрешен продукт на страната. В цяла Испания опашките пред кухните за бедни стават все по-дълги. Още от ранни зори първите се нареждат за храна пред помещения на църквата, помощни организации като Каритас и различни граждански инициативи - както в провинцията, така и в столицата Мадрид.
Бум, срив, мизерия
Съдбата на тези изпаднали в беда хора е почти една и съща. Скромно благосъстояние в бележещата икономически бум Испания. Покупка на малко жилище чрез заем. Следва земетресението в сектора на недвижимите имоти. След него - загуба на работното място. Банката запорира жилището. И сега: „Нямам пари дори за памперси на дъщеричката си”, казва една 30-годишна испанка. „Живеем при приятели. Две семейства в една дупка с две стаички на безбожно висок наем.”