История на злото, наречено цигара
2 април 2012"Златният холокост" - така се нарича книгата на американския историк проф. Робърт Проктър, който пише, че умишлено е избрал понятието "холокост": паралелите между унищожаването на евреите и тютюнопушенето се свеждали до "една катастрофа от епични мащаби".
Американският учен не е първият, който прави подобно сравнение, но той далеч надхвърля всички предишни сравнения, придавайки на "златния холокост" уникално измерение: 100 милиона души били станали жертва на пушенето през 20 век, така че, ако се продължава така, особено в Азия, до края на този век могат да умрат още един милиард души. Пушенето, според него, е причина за смърт, която може най-лесно да се избегне. Данните, приведени от Проктър, трудно могат да бъдат оспорени. Но това не прави сравнението с изтреблението на евреите по-уместно.
От пафкане към вдишване
Цялата книга е пронизана от стремежа на автора към постигането на един драстичен ефект. Това води не само до повторения, но и до един разказ, който е съвсем различен от първоначално оповестения. В най-добрите пасажи, там, където историкът Проктър успява за малко да запуши устата на активиста Проктър, се долавя какъв интересен портрет на цялостната епоха би могъл да излезе от историята на цигарата.
Книгата иска да бъде три неща едновременно: стряскаща пропаганда, политико-юридически манифест, история на цигарата - но не убеждава по нито едно от тези направления. Пропагандният аспект предлага повече от астрономичния брой на жертвите на тютюна. Четивото е наистина ужасяващо и щеше да бъде още по-впечатляващо, ако Проктър не третираше читателите като малолетни.
В ролята си на политически манифест дебелият том на Проктър се застъпва директно за забрана на продажбата на цигари. Против възражението, че щом забраната не е дала резултат при алкохола, тя няма да има успех и по отношение на цигарите, авторът привежда твърдението, че алкохолът предизвиквал зависимост само сред 3 процента от пиещите, докато тютюнът произвеждал по-голяма зависимост дори от хероина и кокаина.
Най-ценното в книгата е нейната историческа част. Проктър фиксира превръщането на пушенето в масова дрога в края на 19 век. Предпоставка за това е преминаването от ръчно към машинно производство на цигари, както и едно изобретение - кибритът. Ала истинското начало на "холокоста" настъпва едва с промяната в техниката на пушене - от пафкане към вдишване. Производителите повишават захарното съдържание на цигарения тютюн, за да не дразни толкова гърлото, и започват да превъзнасят вдишването като "еротично изживяване", знаейки много добре, че ще усилят никотиновата зависимост. Короната на усилията им е глобалният триумф на Virginia blend или светлия тютюн, комуто дължи своя цвят "холокостът" на Проктър.
Рафинирани убийци
Решаващ принос за този триумф има американската политика между двете световни войни. Под натиска на тютюневата индустрия през 1914 цигарата става задължителен придатък към хранителната дажба на войниците, което за пет години довежда до утрояване на потреблението на глава от населението, а след 1945 се превръща в най-важния "хранителен продукт" на плана Маршал.
Проктър се спира и на началото на движението срещу тютюнопушенето. Сред неговите пионери той нарежда германските учени като цяло и закоравелите нацисти в по-тесен смисъл. "Третият райх" разполага с водещи по онова време епидемолози, които се посвещават на изследването на здравните последствия от пушенето. Те се ползват с личната подкрепа на Хитлер, който обявява тютюна за "отмъщението на червенокожия срещу белия човек, подарил му алкохола". Резултатите от изследванията на германските учени за пръв път довеждат до единодушие сред специалистите относно вредата от пушенето.
Проктър представя съвременните американски цигарени концерни като рафинирани убийци с претъпкани каси. Описанието не е много преувеличено. Само че както често става при подобно разпалено писане, възмущението е по-голямо от силата на аргументите.
Robert N. Proctor: Golden Holocaust. Origins of the Cigarette Catastrophe and the Case for Abolition