История с влак и още нещо

“Борисов хвърли на лекарите 740 млн. лева, реформата - друг път”, “Борисов: Осигуровките не се повишават, а се връщат към стари нива”, “Борисов прехвърли тежестта на кризата върху частния сектор”, “Правителството посегна и към резерва на здравната каса” Заглавия в българската преса

“Седнахме с Лекарския съюз и – това го искаше цялата гилдия, възстанових не само закона, а и правдата. Парите, които събират българите за здраве – 8%, ще бъдат плащани и ще бъдат само за здраве" - това научиха българските данъкоплатци от телевизора чрез телефонно обаждане на премиера Борисов. Той уточни още: “В споразумението ясно е разписано, натрупаният резерв на здравната каса, защото лекарите разбраха, че ако го изтеглим целия резерв, ще фалираме лева, събраният резерв към 31 декември 2010 г. остава във фискалния резерв, а от 1 януари парите, които се събират за здраве, ще се харчат само за здраве". Дотогава резервът за здраве, събиран близо 10 години, “ще подпирa борда”. А кое ще подсигурява здравето на хората е въпрос, който не стои на преден план. По-добре миньорите да дойдат...

В страната се затвърди убеждението, че премиерът винаги отстъпва пред синдикалния натиск и исканията на миньорите за сметка на тези, които не могат да се защитят, и с цената на зациклилите реформи. Коментарите вече носят присмехулни заглавия от тип "пред кого кляка големият мачо?" Но на много хора не им е до смях. Особено когато опрат до системата на здравеопазването или до структури на държавната администрация, в която получават типов отговор, че е: а)криза б)няма пари и в)приемат/обслужват само спешните случаи.

Субективните грешки и обективната истина

Нехайството към здравето и живота на българските граждани получи ярко въплъщение през изминалата седмица. Два влака се озоваха един срещу друг в един и същи коловоз и катастрофираха. Инцидентът, слава богу, не взе човешки жертви, размина се само с травми, счупвания и охлузвания. Удивителното в цялата история, донесла признанието за "субективна грешка" и три дисциплинарни уволнения, бяха свидетелствата на пострадалите в инцидента. Линейките закъснели, но пък не стигнали за всички пострадали. "Ударих си главата. Валеше дъжд, пуснаха ни да излезем навън, за да не изгори вагонът. Казаха ни да се обаждаме на близки, за да ни вземат", разказва една жена в телевизионен репортаж. Част от хората тръгват на автостоп.

Освен "субективна грешка" в диспечерския пункт, откриват и небрежност от страна на машинистите. Но ето още един смайващ разказ, дошъл директно от системата на железниците: “Диспечерът бил близък с единия машинист и му звъннал по мобилния, та той успял да намали скоростта и да спре. Ама на другия му нямали номера.”

След всичко това отново се заговори, както винаги, за пари и за нова техника, която да елиминира човешкия фактор. Дали това е решението? Според медиите, през 2008 държавата налива целево допълнителни 135 млн. в БДЖ, но тя завършва годината с 9 млн. загуби.

Междувременно Софийският административен съд реши, че локомотивите и вагоните на БДЖ с изтекъл сертификат за безопасност се движат в нарушение на закона. Около 80% от подвижния състав на железниците е с негодни сертификати. Решението на САС може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок след уведомяване на страните по делото, но там жалба все още не била постъпила, твърди елетронният сайт Mediapool. Без сертификат е бил и служебният влак, който се удари с международния край Драгоман.

Страната като дерайлирал влак

Вдигането-свалянето на осигурителните прагове, на здравните вноски, на пенсионната възраст; целият неравноделен такт на управлението усилват чувството, че страната е като дерайлирал влак, а грешките в диспечерския пункт са субективни. Според "горещото" изследване на една от социологическите агенции 300 хиляди по-малко щели да гласуват за ГЕРБ, ако трябвало да избират днес. И двойно да е завишено, числото е стряскащо. От слабостта на управлението вече се възползват всички. На гърба на Борисов БСП излезе от кризата и причерви гребен, Сидеров усили копчето на политическите речи, а Синята коалиция зае отново, и с голямо основание, позата: "Аз като ви казвах..."

Видимата бъркотия и липса на ясна управленска цел са добра хранителна среда и за кандидат-президентската надпревара, която вече започна. Но за нея – друг път. Цялата политическа врява: вот на антидоверие, античленство на Турция в ЕС; антитерористични акции, обилно гарнирани с тревожни поличби за люта зима – хвърля гъста димна завеса върху българската сцена, нейните герои и последните убежища на политическия разум. Това вече само усилва желанието на голяма част от публиката да се изтегли накъдето й видят очите и максимално бързо. Само не с влак.