Историята на клозета
5 май 2010Англия се слави като родина на футбола и на... модерната тоалетна. Едно супер важно изобретение, защото човек прекарва не малко време от живота си именно в тоалетната. Доказано е, освен това, че нужникът е и творческо място, същинска лаборатория на ума и работилница за най-разнообразни хрумвания. Не малко изобретения са направени именно в клекнало положение. И не само това. Както казва Марио Варгас Льоса: "Да облекчиш пикочния си мехур е една от най-големите човешки радости". А според Хенри Милър: "Сутришното акане идва рано или късно, ако често и да иска доста много чакане". Още по-задълбочен е погледът на обикновения човек. Той казва: "Откъдето и да го погледнем, нужникът е нужен. Ако в него има и прозорче, можем да видим света отвъд собствената си нужда".
И по отношение на фекалиите римляните са първи
Стар или млад, човекът има своите естествени нужди и трябва да ги удовлетворява ежедневно - това е факт, свързан за човечеството днес с чувство за срам. Но същото това човечество не винаги се е срамувало от естествените си нужди, още по-малко пък се е опитвало да ги облекчава насаме, скрито от чуждия поглед.
В древен Рим, например, обществените тоалетни били своеобразни форуми. Римляните повдигали тоги, сядали на мраморни плочи и обсъждайки важни държавни дела или обменяйки последните клюки, без никакво притеснение, пред обществеността, така да се каже, облекчавали телесните си нужди. На цялата територия на града, но най-вече на големите пазарни площади имало обществени тоалетни - от примитивните нужници до луксозните латрини.
Както в много други неща, и по отношение на фекалиите римляните са първи. Луксозните латрини разполагали с по 50-60 места, наредени едно до друго в дълга редица. В късно римско свидетелство се сочи, че в Рим имало 254 нужника и 145 латрини. В луксозните латрини елитът на града се събирал за общо облекчаване на естествените нужди. Градските първенци обсъждали големите си дела, докато долната част на тялото им ослужвала другите големи работи. Търговците дори резервирали в латрините места за срещите си.
"Обществените тоалетни действително се използват като средище за общение. Редица писатели потвърждават това", обяснява швейцарският историк Даниел Фурер. Той е автор на книгата "Малка културна история на усамотенето местенце". В древен Рим все още не познават тоалетната със сифон и течаща вода, но хигиена все пак има и то не лоша. Латрините представляват: "Големи съоръжения с много места, свързани с канализационна система, и снабдени с малко чучурче за миене на ръцете", обяснява Клавдия Шефер. Тя пък е издала книга, в която са събрани интересни и чудати факти все от историята на клозета. "Латрините са били снабдени с нещо като сифон, а освен това канализационната система за отпадни води е функционирала прекрасно", допълва Шефер.
Парите не миришат!
Клоака максима - така се наричал отводният канал, опасващ Рим, и отвеждащ всички отпадни води във водите на Тибър. В домовете си римляните използвали нощни гърнета и примитивни столове с изрязана в седалката дупка. Но след като стане от гърнето, човек разбира се не може веднага да си вдигне гащите. Преди това трябва да се погрижи за чистота на задните си части. Последните са били избърсвани с какво ли не, само не и с тоалетна хартия, разбира се.
Тоалетната хартия идва едва през 19 век. Преди това са се прилагали други средства на забърсване, миене, триене. "Любимият ми пример, казва Клавдия Шефер, са елините. Те използвали малки плоски камъчета, които носели със себе в малки торбички. След употреба камъчетата се съхранявали старателно, почиствали се, изсушавали се на слънце и се прибирали до следваща употреба."
Древните римляни използват застояла урина, за да перат прането си, защото сапунът все още не е бил познат. Амонякът, както е известно, разтваря мръсотията. Кожари, тепавачири и бояджии също използват ценната течност в своя занаят. Римският император Веспасиан налага дори т. нар. латринен данък върху този индустриален клон и оправдава своята мярка с прочутата фраза: "Парите не миришат".
След разпадането на Римската империя през пети век след Христа елегантните обществени тоалетни и изобретателната канализационна система за отпадни води изчезват. През Средновековието не се церемонят много-много с хигиената. В така наречени "помийни ями" се изхвърлят човешките и животинските фекалии. Естествените нужди се облекчават просто на улицата, съдържанието на нощното гърне се изсипва без задръжки през отворения прозорец и, разбира се, също допринася за уличната мръсотия. Швейцарският историк Фурер казва: "През Средновековието онзи, който се шляе по улиците, не само гази с крака в мръсотия, но със сигурност и върху главата му може да се изсипе такава. От последното няма отърване, срещу първото са били изобретени обувките с високи токове."
Думата "лайно" - всичко друго, но не и неприлична
В замъците пък са облекчавали нуждите си през тесни процепи в стената или пък в малки ниши; фекалиите попадали в яма край замъка. Със засилването на властта на църквата обаче възниква и започва да се засилва чувството за срам. Големите и малките работи се вършат с предпочитание вече насаме, далеч от погледа на другите. В градове като Единбург, Франкфурт и Хамбург възниква занаят, свързан с облекчаването на нуждите на минувачите - появява се подвижният нужник. Подвижната тоалетна се предлага от мъже и жени, носещи гърнета под палтата си. Хората от новия занаят се движат по улиците и предлагат на минувачите да облекчат нуждите си в гърнето под защитния параван на палтото.
Луи ХIV-и - абсолютният монарх, кралят-слънце - подчертава неприкосновената си власт включително с това, че в тесен семеен кръг дава аудиенции, седнал върху гърнето. А онези, които искат да заслужат честта да забършат задните части на величието, трябва да имат благородническо потекло с най-малко 200-годишна история.
А ето и едно любопитно писмо на гениалния Моцарт до братовчедка му - свидетелство за това как по негово време са се отнасяли към лексиката, свързана със задните части и онова, което попада в нужника: "Ах, скъпа моя, задникът ми пари като подпален. Сигурно пак иска да изхвърли мръсотии. Дрискам от все същата дупка вече близо 22 години и представи си, тя все още не се е раздрала."
През 17 и 18 век даже думата "лайно" се употребява без всякакво притеснение; включително в най-високопоставени обществени кръгове си служат с нея и не я смятат за неприлична или излагаща.
Порцелановият "трон"
През 16 век за пръв път се появява нещо, което прилича на днешния клозет с течаща вода. Изобретателят на първата вътрешна тоалетна е сър Джон Харингтън. Нужникът е конструиран за собствения му дом и за удобство на кралица Елизабет Първа. Специално за нея бил изработен луксозен екземпляр на т. нар. "порцеланов трон". Така изобретението става известно, но се налага на практика едва 200 години по-късно.
На 3. май 1775 г., преди 235 години лондонският часовникар Александър Каминск регистрира патента си за клозет с течаща вода. Най-важното му нововъдение: двукратно извита отводна тръба, един вид сифон, благодарение на която от неприятната миризма не остава и следа. Гениална идея. Поставени са основите на модерния клозет. Той придобива специфичното си значение, а именно: че в него човек най-после може да се уедини. А колко време прекарваме в тоалетната? Статистиките си противоречат. Според някои, 3 години от живота на всеки човек минават в тоалетната, според други - това са някъде между 7 и 8 месеца.