Кажете истината, г-н президент!

Многоуважаеми г-н президент, скъпи Барак Обама,

не можете да си представите с какво нетърпение очакваме речта Ви пред Бранденбургската врата. Вие знаете, че всички американски президенти, посещавали Берлин, носят някакво великолепно послание. Надали има някой, който да не е чувал за прословутата фраза, изречена от Джон Ф. Кенеди "Ich bin ein Berliner!" ("Аз съм берлинчанин"). Роналд Рейгън пък насърчи повторното обединение на Германия с изречението "Tear down this wall!" ("Разрушете тази стена!"). Думите на бил Клинтън "Alles ist möglich! Berlin ist frei!" (Всичко е възможно! Берлин е свободен!) са в сърцата ни. Речта на Джордж Буш младши може и да сме я позабравили, но и той е бил в Берлин... Сега е Ваш ред, г-н Обама. А нашите очаквания са огромни.

Каква надежда ни носите този път?

Вие събудихте нашите надежди, г-н президент. Последния път, когато бяхте в Берлин през 2008, още като кандидат за президентския пост, не говорихте пред Бранденбургската врата, а пред Колоната на победата. Тогава Вие казахте: "People of Berlin, people of the world - this is our moment. This is our time" (Граждани на Берлин, граждани на света, това е нашият момент, това е нашето време). Звучеше прекрасно - като надежда и начало, съвсем в стила на Вашия предизборен слоган "Yes we can" (Да, ние можем).

Вече сте президент от почти пет години. Каква надежда ни носите този път? Какво искате да ни кажете днес? Не е лесно да се отговори на този въпрос. Студената война отдавна е отминала, така че не си мислете, че ще спечелите точки с изрази на солидарност. "Аз съм берлинчанин" днес ще предизвика по-скоро страхове, отколкото възхита. Хората ще си кажат: О, Боже, да не би пък Обама да си е купил жилище в Берлин? Тогава наемите и цените на недвижимите имоти биха скочили още повече. Тъй че по-добре не го казвайте.

Едва ли проблемите на този град и тази държава Ви засягат дълбоко. Сигурно сте безразличен към нашия провал с летището Берлин-Бранденбург, нали? А що се отнася до еврокризата, най-вероятно смятате, че за нея първо трябва да се погрижат европейците. Така ли е? Едва ли някой ще Ви го каже открито, но Вие пристигате в една страна, която в момента няма истински проблеми. Във всеки случай не такива, които не биха могли да бъдат решени с пари и добра воля. Ние живеем в мир със съседите, с нашето евро все още можем да си купим хляб и автомобили, а и казахме "не" на лошия атом. Всичко това звучи добре, нали? Но някак не пасва за Вашата реч. Защото там, където няма нищета и копнеж, там където всички доволно се наслаждават на лятото, няма нужда и от големи думи.

За Бога, не се опитвайте да бъдете забавен!

И още нещо. Предполагам няма да отречете, че въпреки цялото приятелство през последните години ние малко се раздалечихме. Вие, американците, ни освободихте от нацистите през Втората световна война. Научихте ни какво е свобода. И ние ще Ви бъдем вечно признателни. Днес обаче не се нуждаем един от друг като съюзници срещу лошите комунисти. Г-н президент, на нас ни липсва голямата обща тема. Ние седим един до друг като приятели, които нямат какво да си кажат. Няма нищо лошо, приятелите могат и да помълчат заедно. Но не и днес. Днес Вие ще говорите пред нас. Какво искате и какво можете да ни кажете днес в тази нова отрезвителна фаза на нашето старо приятелство?

Моля Ви, не произнасяйте нeщо банално от рода на "I like Berlin" (Харесвам Берлин). Ще бъде смешно. Вие не сте турист. Не казвайте и "We can do it" (Ще се справим), още по-малко пък "Together we can do it" (Ще се справим заедно), защото ние недоверчиво ще се запитаме дали това послание не е покана за участие във война в Сирия или Иран. И, за Бога, не се опитвайте да бъдете забавен и не се оправдавайте за скандала с подслушването. Просто кажете най-важното изречение, което можете да споделите като президент на САЩ за отношението Ви към Берлин, Германия, Европа и останалия свят. Изправете се пред Бранденбургската врата и кажете истина: "Аз съм американец!"

АГ, ДПА, ШО, К. Цанев/Редактор: М. Илчева