Казаха истината за България

Анализ на Георги Папакочев:

Безпрецедентният ход на посланиците на Германия и Франция да излязат с обща позиция за случващото се в България разтърси болезнено правителството и подкрепящите го партии. Пратениците на Берлин и Париж в София говорят за отказ от олигархичния модел (вицепремиерката Зинаида Златанова побърза да поясни, че в този контекст „модел” означавало дълговременни проблеми в системата, които трябвало да се решават по системен път), за пълната несъвместимост на въпросния модел с европейския цивилизационен избор на страната, за необходимостта да се чуе гласът на гражданското общество (вече почти месец викът на улицата се разбива в плътно затворените прозорци на МС и НС), за нуждата да се щади ролята на президента в тази криза, за плурализма на медиите, за проявите на екстремизъм, ксенофобия и омраза. И за да придадат конкретна тежест на думите си, двамата дипломати припомниха, че почти половината от еврофондовете за България идват именно от джоба на германските и френските данъкоплатци.

По думите ще ги познаете

И въпреки че двамата посланици в общи линии припомниха онова, което Европа се опитва да внуши на България вече цели 6 години, обичайните реакции не закъсняха. Както можеше да се очаква, изданията на скандалния Пеевски подскочиха първи. „България, макар малка и бедна, не е нито френска колония, нито германска провинция, а суверенна държава”, написа една от печатните многотиражки на Пеевски и изля мъката си, породена от разни „кухи фрази”, каквито били плурализмът, демокрацията и европейските ценности. Друг всекидневник, известен доскоро с крайно сервилното си отношение към Бойко Борисов, помести удобния и за сегашното управление патос на социолог, който запенен заявява, че „Европа не може да ни размахва пръст” и че всичко това било „недопустима намеса във вътрешните работи”. Почти неизвестен депутат от БСП с афинитет към външната политика обяви по телевизията, че Германия и Франция се държали като „акционери” в България, а самият партиен лидер на червените, предвид деликатното си положение в ПЕС, предпочете да нападне директно президента Плевнелиев - обвини го, че е мълчал за олигархичния модел при управлението на ГЕРБ.

Нищо ново

Днешните властимащи не се вслушаха и в предупреждението на председателя на ЕК Барозу, който наскоро заяви, че събитията в България предизвикват опасения „не само в българското общество, но и сред европейските партньори на страната” и че ЕК ще продължи наблюдението си по Механизма за сътрудничество и оценка. Разтълкувани вярно, тези предупреждения означават, че от години насам в България нищо не се е променило.

И още едно послание не беше осмислено. То дойде в началото на юли от германския Бундестаг, където говорителят на християндемократите Михаел Щюбген заяви, че България е изправена пред „завръщане в миналите времена на социалистическите своеволия”,  а „организираната престъпност и определени олигарси са на път да плячкосат цялата държава”. Още тогава управляващите трябваше да вникнат добре в смисъла на оценката, че „за всеки демократ в Европа сътрудничеството с "Атака" не е позволено, тъй като тази партия е сбор на расисти и антиевропейци”.

Берлин, Париж и българската улица

Мнозина в България все още се затрудняват да определят какво точно представлява общата позиция на посланиците на Германия и Франция. Някои я нарекоха „приятелско предупреждение”, други - „размахване на пръст”, трети - „писмо, след което дните на кабинета „Орешарски” са преброени”. Двамата дипломати представиха всъщност официалната оценка на държавите си - оценка, която сегашното управление би трябвало да изтълкува като предупредително подръпване на ушите. Както поясни посланик Матиас Хьопфнер, той и неговият френски колега са искали да окуражат гражданското общество в България.

Десетките хиляди българи, които от 14 юни насам излизат всеки ден на улицата, са представители на това гражданско общество. Исканията им се покриват с това, за което говорят и двамата посланици, а именно - рестартиране на демокрацията. Нещо, което българите определено заслужават.

Автор: Г. Папакочев; Редактор: Д. Попова-Витцел