Как германските медии виждат българските избори
4 ноември 2016
"Класна ръководителка или генерал" - така кореспондентката на германските обществени медии ARD Андреа Беер най-кратко формулира избора, пред който са изправени българските гласоподаватели идната неделя. За първи път жена може да влезе на "Дондуков" 2, четем в публикацията. 58-годишната кандидатка на управляващата партия ГЕРБ Цецка Цачева, юристка по професия, има добри шансове за успех. Мнозина избиратели обаче я смятат за скучна и шеговито я наричат "класната". В кампанията си тя не излъчи някакви запомнящи се послания - заложи на темата за бежанците. От бежанците не успя да избяга и основният ѝ конкурент - бившият военен Румен Радев. "Ще се примирим ли с готвената ни участ да бъдем буферна зона за нелегални мигранти или ще предприемем решителни действия да съхраним себе си като българи", пита проруски настроеният независим кандидат, подкрепен от БСП. 53-годишният генерал се представя за човек от народа, който не е част от политическата класа. Междувременно той успя да стопи преднината на Цачева. "В хода на предизборната кампания разликата между двамата кандидати постоянно намаляваше и сега е паднала до 2-3 процента. Това се дължи на слабата кандидатура на ГЕРБ. В същото време генерал Радев успява да привлече на своя страна част от протестния вот", е цитиран политологът Димитър Ганев от Изследователския център "Тренд".
Младите гласуват протестно – и за популисти
Най-вече младите българи на възраст до 30 години се канят да гласуват протестно, уточнява кореспондентката Андреа Беер. Ако изобщо отидат до урните, те няма да дадат гласа си за социалистите. В България младите избиратели често дават предпочитанията си на формации вдясно от центъра, нерядко и на новоосновани партии. На тези избори гласовете им биха могли да отидат у някои от по-второстепенните популистки кандидати.
Освен това българските избиратели за първи път ще имат възможност да дадат гласа си за "не подкрепям никого", припомня в репортаж от София обществената телевизия ARD. Гласовете на тези избиратели ще се броят, но в ничия полза, обясняват авторите. Най-вероятно изборите ще се решат на балотажа на 13 ноември между Цачева и Радев, твърдят и други издания.
Лека категория – или заговорнически теории?
Кандидатката на ГЕРБ се обяви за прекратяване на санкциите на ЕС срещу Русия, но външнополитически е "лека категория", пише добрият познавач на България Щефан Трьобст в публикация на Мителдойчер рундфунк (MDR). Трьобст коментира: „Генералът е податлив на заговорнически теории и получава подкрепа от БСП, която обединява посткомунистически носталгици и проруски настроени предприемачи-мафиоти.” За позициите на Радев става дума и в анализ за изборите на софийското бюро на германската фондация "Конрад Аденауер": „Радев твърди, че българската външна политика трябва да се решава в София (а не в Брюксел). Според него членството на България в ЕС и НАТО няма алтернатива, а еврофилията не означава русофобия. Бившият шеф на ВВС е за преосмисляне на санкциите срещу Русия. Той признава, че деюре Крим е част от Украйна, но добавя, че там "се развява руското знаме". За най-сериозни проблеми пред България Радев смята миграцията и бедността, както и "властовия монопол на ГЕРБ".
Трети се очаква да завърши крайнодесният националист Красимир Каракачанов, прогнозира Щефан Трьобст. Каракачанов не отрича, че е бил сътрудник на ДС, но го смята за свой "патриотичен дълг". Той предложи, ако се налага, срещу бежанците да се използва дори и огнестрелно оръжие - за да стоят по-далеч от българските граници.
Гласовете на българите в чужбина
Освен квадратчето "Не подкрепям никого", още един фактор прави тези избори трудно прогнозируеми - българите в чужбина, твърди още Трьобст в публикацията на MDR. Смята се, че в чужбина живеят около 1 милион българи, които ще могат да гласуват в специално разкрити за целта избирателни бюра. В някои страни обаче, като САЩ и Турция, броят на тези секции е ограничен до 35 - като мярка срещу етническия вот на живеещите в Турция около 200 хил. български граждани от турски произход. Движението за права и свободи издигна етнически българин за кандидат - "безпартийния политически хамелеон" Пламен Орешарски, както го нарича Трьобст. Но на балотажа гласовете на турските избиратели могат да наклонят сериозно везните в полза на един от двамата водещи кандидати, пише още той.
Българският президент има най-вече представителни функции. В този смисъл предстоящите избори не са съдбовни за България относно нейната външна ориентация - със Запада или с Русия. Но ще бъдат важен индикатор за политическите нагласи в страната. Вярно е, че бежанската криза вече не определя така силно настроенията, както през 2015, но кризата в ЕС и руската агресия в Украйна продължават да поляризират силно българското общество, завършва статията от Щефан Трьобст.