Как службите създадоха доносници
16 януари 2015„Добър вечер. Имам една информация за Вас. Имате ли нещо за писане? Госпожа (името е заличено) заминава в сряда, на 14-ти, за Западен Берлин, на гости. Ама няма да се върне.”
Този телефонен разговор се провежда през септември 1987 година. Анонимният глас издава източногерманска гражданка, която има намерение да бяга от ГДР.
„Кой се обажда? Обещавам Ви поверителност.”
„Да, аз не бих желал…”
„Искате да останете анонимен, така ли? Казвате, че тази жена, дето заминава на 14-ти, няма да се върне. Откъде го знаете?”
„Ами тя го сподели в приятелски кръг, в тесен кръг.”
„Така… Добре, ще го имаме предвид. Благодаря Ви за информацията.”
В ГДР съществуваха най-различни форми на доносничество и издайничество. Досега сериозно са проучени единствено докладите на агентите на Щази. В своята книга „На ухо” Анита Крецнер-Еберт за пръв път се съсредоточава върху доброволното доносничество в ГДР. Авторката е проучила неизследвани досега архиви: стотици писма, телефонни разговори и картотечни картончета. Ето още едно записано обаждане до централата на комунистическата Държавна сигурност:
„От ФРГ Ви се обаждам. Искам да Ви съобщя за контрабанда на порнографска литература в ГДР. Запишете си: господин (името е заличено), който е бивш гражданин на ГДР, в момента се намира в Лайпциг. Той сега е западногермански гражданин.”
„С кого разговарям?”
„Е, това няма да Ви кажа.”
„Откъде се обаждате? От ФРГ ли наистина?”
„Да. Имам да си уреждам една лична сметка с него, защото много ме е дразнил този човек, а и все гледаше да окаля Вашата страна. Тъй че си го е заслужил.”
Никой не знае колко подобни анонимни обаждания и писма са постъпили в централата на източногерманската Щази. Държавният и партиен апарат на ГДР използваше широка мрежа за следене на населението, но освен това изискваше и от обикновените хора да докладват за всякакви форми на „отклонения в поведението”. Партийните членове трябваше да бъдат особено бдителни и да дебнат за всевъзможни „врагове на партията и народа”, а с лишаване от свобода се наказваха дори онези, които просто знаеха, че някой възнамерява да бяга на Запад.
Писателят Мартин Арендс вече от 25 години събира човешки истории от времето на ГДР. В неговата нова книга „Държавна сигурност и семейството” става дума за това как Щази прониква дори в семействата на хора и превръща част от тях в доносници срещу останалите. Авторът се е натъкнал на многобройни, тъжни истории за манипулациите, натиска и шантажа, с чиято помощ комунистическата тайна полиция слухти в спалните на източногерманците, съсипвайки човешки съдби и унищожавайки любовни и семейни връзки.
Двамата автори размишляват над психологията на доброволните доносници, които – за разлика от професионалните агенти – топят свои познати, колеги и дори роднини, но не по служебно задължение, а поради други мотиви. Тъкмо тези мотиви засега не са достатъчно систематично изследвани. В ГДР, както и в други някогашни съветски сателити, включително и България, практиката показва, че много често става дума за такива чувства като завист, ревност, омраза, отмъстителност. Роля понякога играят и желанието да се направи по-добра кариера за чужда сметка, да се отстрани професионален или любовен конкурент. Сигурно обаче мнозина са доносничили срещу своите близки и по убеждение. А това е особено тъжно.