Как измамиха британците
Ден след шока от Брексит във Великобритания вече има нова дума: "Ригрексит". Тя олицетворява растящото съжаление за излизането от ЕС. Защото хората, които избраха Брексит, всъщност искаха нещо съвсем различно от това, което ще получат сега.
Когато човек запита жителите на бедните предградия на Лондон защо са против Европа, повечето отговарят следното: "Защото не искаме те да ни заповядват!". Или пък: "Защото искаме повече неща за нас. Училища, жилища с нормални наеми, по-добра работа и по-високи заплати!". На тези хора им бе втълпено, че именно Брюксел e виновен за лошия им живот. Затова и те не са търсили отговорност от своето правителство, а на 23 юни просто сложиха кръстче до думата "Leave".
Кой ще плаща сметката?
Това бе шедьовър на политическата манипулация. Което всъщност е трагично. Защото Борис Джонсън и неговите помощници от партията ЮКИП обещаха на британските граждани нещо, което не могат да им дадат. И което всъщност дори не искат да им осигурят, защото съдбата на икономически слабите, лошо образованите и социално маргинализираните хора изобщо не ги интересува. Избирателите бяха средство за утоляване на жаждата за власт на демагозите.
Сега сметката ще плащат именно малките хора, които от години не са виждали увеличение на заплатите си, които имат несигурни работни места и които помогнаха за успеха на Брексит. Британската лира е в свободно падане. Рейтинговите агенции понижиха прогнозата за кредитоспособността на Великобритания, а много концерни обмислят изтеглянето си от страната. Никой от британското правителство не може да замести европейските субсидии за селските стопани от Уелс, които преживяваха единствено благодарение на парите от Брюксел. Работниците от стоманодобивната индустрия също няма да могат да си намерят добра работа. С Брексит техните шансове се стопяват.
Изуството на манипулацията
Кампанията срещу ЕС, която проведоха Борис Джонсън, Найджъл Фараж и сие, беше пропагандна битка със севернокорейски отенък. Те подведоха и излъгаха британците с фалшиви цифри, измислени факти и сравнения с нацистка Германия. Те втълпиха на хората, че след Брексит слънцето ще огрее страната им и всичко ще върви по мед и масло. И хората им повярваха, защото се надяваха, че не ги лъжат. Британците се оставиха да бъдат заблудени и съблазнени от модерните ловци на вещици, които се заиграха дори и с ксенофобията - само и само за да спечелят своя референдум.
Причината за трегедията е в липсата на знания и ожесточената съпротива срещу експертите и т.нар. елити. Защото много от онези, които определят ЕС за основната причина за нещастието си, така и не бяха разбрали значението на Брексит. Часове след затварянето на избирателните секции, в Гугъл все повече британци задаваха въпроса "Какво е ЕС?". Този референдум не беше упражнение по демокрация. Това бе демонстрация на изкуството на манипулацията.