Корупцията в Китай

Пекин е градът на чиновниците и то от поне 600 години насам. Оттам са управлявали всички императори на последните две династии в поднебесната империя. В средата на януари в Пекин се проведе общото събрание на Централната комисия на Китайската комунистическа партия за проверка на дисциплината - страховитата служба, която разследва корумпирани партийни функционери. Откакто новото партийно ръководство, начело със Си Цзинпин, встъпи в длъжност през 2013 година, на сайта на комисията постоянно се публикуват информации за разкрити случаи на корупция.

Нулева толерантност

Много хора в Китай си мечтаят за държавна служба. За целта обаче те трябва да се явят на сложен изпит след завършване на висшето си образование. Средно само два процента от кандидатите успяват да издържат изпита. Заплащането на държавните чиновници всъщност е скромно, но службата е привлекателна поради всеобщото уважение към онези, които олицетворяват държавната власт. Както и поради допълнителните им привилегии и възможността да си набавят доходи, извън официалната заплата, за които никой не говори открито.

Следователите от дисциплинарната комисия разследват именно тези "допълнителни възнаграждения". Всеки ден там постъпват до 800 сигнала за корупция. В заключителното комюнике от заседанието на комисията се казваше, че в борбата срещу корупцията "няма граници и табута - срещу нея се действа с нулева толерантност".

Борба за власт между кликите

По официални данни през 2014 година са водени разследвания срещу 68 високопоставени политически функционери. Сред тях личат имената на бившия шеф на службите за сигурност Чжоу Юнкан и бившия заместник-председател на Централната военна комисия Су Кайху. Официалното обвинение срещу Чжоу Юнкан за получаване на подкупи, злоупотреба със служебно положение, издаване на държавни тайни и многократно прелюбодеяние на практика нарушава едно табу, защото Чжоу Юнкан беше постоянен член на Политбюрото на Комунистическата партия и една от най-високопоставените фигури на режима. Възможно е той да бъде осъден на смърт.

Си Цзинпин иска да се представи като борец срещу корупцията, който е безкомпромисен дори спрямо представители на висшата партийна власт. Самият Си Цзинпин е работил заедно с Чжоу Юнкан в Политбюро от 2007 до 2012 година. Много вече осъдени държавни служители и мениджъри в държавни предприятия са били замесени пряко или косвено в корупционните афери на Чжоу Юнкан. Няколко водещи от държавната телевизия, за които се говореше, че са имали любовни афери с обвиняемия, бяха свалени от ефир. Някои се питат дали зад антикорупционната кампания не се крие всъщност борба за власт?

"Тук става дума за радикално обезвластяване на определен господстващ елит, спадащ към определена фракция", казва Нора Заусмикат - програмна ръководителка за Китай от фондация "Asienhaus" в Кьолн. Тя вярва, че това обезвластяване се провежда в партията, в правителството и в армията, където подобни скандали обикновено остават скрити от обществеността. На 15 януари агенция Синхуа съобщи, че се водят разследвания срещу 16 генерала от китайските въоръжени сили за "тежки нарушения на партийната дисциплина".

Самоубийства от отчаяние

Очевидно твърдата антикорупционна кампания довежда до отчаяние много функционери. Критичният седмичник "Nanfang Zhoumo" от южнокитайския град Гуанджоу публикува списък с 32 случая на самоубийства сред държавни служители и партийни функционери само през 2014 година. Както съобщава агенция Ройтерс, предполагаемата причина за тези самоубийства са корупционните разследвания.

Агенция Ройтерс цитира един бивш партиен функционер с думите: "Обикновено разследванията се прекратяват след смъртта на заподозрения в корупция, защото следователите трудно могат да се доберат до натрупаните богатства на неговото семейство. Със самоубийството свършват и кошмарите на приятелския кръг около обвиняемия. После въпросните "приятели" поемат и грижата за близките на самоубилия се".

В тежки случаи на корупция, които подлежат на наказателно преследване, Централната комисия за контрол на дисциплината предава случая на прокуратурата, но участва и в определянето на присъдата. При по-незначителна вина, обвиняемият бива "само" изключен от партията и снет от всички длъжности. Онези, които доскоро се опитваха да скрият или запазят нелегалните си богатства, изпращаха членовете на семействата си в чужбина. Там получаваха право на престой и създаваха фирми тип "пощенски кутии" в различни данъчни оазиси. В Китай наричат такива функционери "luo guan" ("голи" чиновници).

Корупцията е вкоренена в системата

От 2014 година насам провинция Гуандун е взела на прицел тъкмо тези "голи" чиновници. Агенция Синхуа информира, че вече 200 държавни служители от средно ниво са изявили готовност да върнат семействата си обратно в Китай. 866 държавни служители са били понижени в длъжност, като 9 от тях са били кметове. Изследване на Международния консорциум за разследваща журналистика /ICIJ/ във Вашингтон, в което участва и вестник "Зюддойче цайтунг", установи наличието на 21 000 офшорни фирми в Карибския басейн, свързани с Китай и Хонгконг. В поверителните документи излизат имената на хиляди китайски граждани.

В списъка фигурира например дъщерята на бившия премиер Ли Пън, синът на бившия премиер Вън Дзябао, както и един сродник на настоящия президент Си Цзинпин. Разследващите журналисти изчисляват, че от 2000 година насам от Китай са били изнесени суми и дялови участия във фирми на стойност до 4 трилиона долара. Само за сравнение: нормалният китайски гражданин има право да превежда в чужбина годишно до 50 000 долара, без да назовава специална причина.

Може ли да бъде ограничена корупцията сред "мухите" (както в Китай наричат дребните функционери) и "тигрите" (висшите функционери)? Антикорупционната организация "Трансперънси интернешънъл" смята, че е необходим ефикасен контрол от страна на независими медии и гражданско участие в контролните механизми. Експертката по въпросите на Китай Нора Заусмикат не вярва, че при сегашната система е възможна ефикасна превенция: "Цялата система е изградена върху механизми, които стимулират корупцията. В Китай няма независима институция, която би могла да контролира политиците и политическите институции", заключава тя.