Как Китай тихомълком овладява Латинска Америка

Коментар от Александър Буш:

Когато стане дума за Венецуела, някогашните велики сили САЩ и Русия неизменно посягат към лексиката от времето на Студената война. "Военната опция все още не е изключена", обясни наскоро съветникът по въпросите на националната сигурност на САЩ Джон Болтън. И обяви, че ще замрази всички приходи на Венецуела от износа на суров петрол в САЩ. Но това не е всичко: според информация на "Ню Йорк Таймс", американското правителство вече е предало контрола върху замразените петродолари на венецуелския опозиционен лидер Хуан Гуайдо.

Русия на свой ред многократно предупреждава за опасността от военна интервенция на САЩ във Венецуела. В същото време обаче Москва също умее да провокира: през декември 2018 руският президент Путин разпореди разполагането на два свръхзвукови бомбардировача във Венецуела.

Китай и "Доктрината Монро"

В сравнение с политическите провокации между САЩ и Русия, изявленията на Китай изглеждат направо умерени: китайското външно министерство призова всички страни към повече сдържаност. Зад подобни безобидно звучащи формулировки, които езиково много приличат на резолюции на ООН, се крият две неща: прагматизмът на Пекин и склоността му да говори с намеци. Защото през последните десет години Китай е подпомогнал Каракас с над 60 милиарда долара. Без Пекин тамошните леви автократи отдавна нямаше да са на власт.

Нито една друга държава не е получила толкова много заеми от Китай, колкото Венецуела. За което, впрочем, Пекин междувременно дълбоко съжалява. Защото Китай е заинтересован най-вече от политическа стабилност. А сегашното международно внимание към Венецуела изцяло обърква плановете на Пекин за стратегическо овладяване на Латинска Америка. Защото това внимание вади на бял свят силното влияние на Китай в един регион, който от 200 години насам САЩ разглеждат като свой "заден двор". Всичко започва през 1823 година с т.нар. "Доктрина Монро", когато тогавашният американски президент Джеймс Монро обявява региона между Мексико и Огнена Земя за американска сфера на влияние. С настъплението на Китай в Латинска Америка "Доктрината Монро" е поставена под въпрос. Също както преди 50 години, когато Съветският съюз се опита да разшири влиянето си в региона през Куба.

Целият континент е зависим от износа за Китай

Новите властови структури ще имат непредвидими последици. Китайската офанзива отдавна надхвърли първоначално набелязаната цел за осигуряване на суровини и енергийни източници. Междувременно цяла Латинска Америка е зависима от износа на желязна руда, соя, мед и петрол за Китай, който вече е инвестирал в региона цели 150 милиарда долара - сума, която надвишава дори китайските инвестиции в Африка.

Китайски консорциуми изкупуват фабрики, електропреносни мрежи, пристанища. Те изграждат железопътна инфраструктура, създават зони за свободна търговия, инвестират в автомобилната индустрия и в дигитални платформи. А от 2018 година през Латинска Америка преминава и "Новият път на коприната". Оттогава насам 14 латиноамерикански държави са кандидатствали за китайски инвестиции, като Чили, Перу и Колумбия се конкурират да се утвърдят като предмостие за китайския внос в Латинска Америка. И за целта са готови на политически концесии.

И отново Тайванският въпрос

Доминиканската република, Салвадор и Панама вече налучкаха посоката: миналата година те прекъснаха дипломатическите си отношения с Тайван и  установиха такива с Китайската народна република. Пекин се отблагодари, като договори 20 големи инфраструктурни проекта с Панама, която с нейния Панамски канал е важна ос за стратегическото надмощие на САЩ в региона.

Новият президент на Мексико също приветства китайските инвестиции. Заедно с Пекин той иска да реализира нещо като план "Маршал" за Средна Америка, който предвижда инвестиции в размер на 30 милиарда долара. С тези пари ще бъдат финансирани инфраструктурни проекти, които ще създадат много нови работни места и така ще спрат емиграцията в северна посока. А срещу такива инвестиции не може да аргументира дори и Тръмп.