Как омразата роди нови държави

Преди 20 години започна югославската гражданска война, в резултат на което държавата се разпадна на съставните си части, а последиците от враждите се усещат ясно и до днес. Вестник Франкфуртер Рундшау припомня хрониката на събитията от онова време.

"Днес е разрешено да се мечтае", обяви словенският президент Милан Кучан към възторженото множество в центъра на Любляна, за да добави после отрезвяващото: "А утре е вече друг ден". На този друг ден - 27 юни 1991 войски на югославската народна армия окупират границите на Словения към Австрия, Италия и Унгария, както и летището на града.

Старите конфликти родиха нови войни

Войната във Словения продължава само 10 дни и отнема живота на 74 души. Тя обаче провокира верижна реакция. Още докато словенските войски отблъскват Югославската народна армия, в Хърватия избухват сражения, които продължават на първо време до края на 1991. Загиват около 10 000 души.

Когато през април 1992 от Югославия се отделя и Босна и Херцеговина, започва брутална, дългогодишна война. 100 000 души загиват, близо два милиона души са прокудени от родните им места. Дори след Дейтънския мирен договор от ноември 1995 гражданската война не спира. Избухналата през 1998 сръбско-албанска война приключва година по-късно, едва след намесата на НАТО.

След смъртта на популярния диктатор Тито през 1980 напреженията между народностите в бивша Югославия нарастват постоянно. Слободан Милошевич, който от 1986 е лидер на Комунистическата партия, легитимира сръбския национализъм. Сходно е положението и другаде: навсякъде в отцепилите се държави изборите се печелят от националистически партии.

На 23 декември 1990 най-западната и богата република от бивша Югославия- Словения - гласува на референдум независимостта си от Сърбия. Следва я Хърватия, а сърбите, живеещи в двете републики, бойкотират изборите. На 25 юни 1991 Хърватия и Словения обявяват едновременно официалната си независимост от Сърбия.

Западът е изправен пред свършен факт

До този момент Западът не взема много насериозно опасността от разпадането на Югославия, както и от война. Първите изстрели обаче докарват нуждата от спешни действия. Външните министри на ЕС успяват да склонят Словения и Хърватия да отложат обявяването на независимостта си с още три месеца. В същото време войната в Хърватия продължава.

Австрия е първата съседка, която признава новопоявилите се републики, а Германия е първата държава от ЕС, която я следва. След срещата на върха в Маастрихт през декември 1991 и останалите държави от ЕС волю-неволю се присъединяват към германската позиция.