Как се прави успешен „бизнес” в България?

Към този скандал ни връща в коментара си Ясен Бояджиев.

В последвалата кратка медийна шумотевица се наложи мнението, че това не било корупция, защото в записа не ставало дума за пари. Истината е, че става дума за много милиони левове на данъкоплатците и за сговор за тяхното присвояване зад гърба на обществото и закона. Защото при един реален конкурс с по-малко средства може да се осигури по-качествена услуга. Както чухме обаче, според участниците в „оперативката”, а и според някои интервюирали ги „водещи журналисти”, в случая нямало нищо нередно и обезпокоително. Всичко си било нормално.

В България нормален е „вторият начин”

Тъжно е да се каже, но те в известен смисъл са прави. И все повече хора мислят като тях. Защото в България нещата стават предимно по този начин. Както се казваше едно време – „по втория начин”. Питам се колко ли такива „оперативки” се правят всеки ден – от кабинетите на „Дондуков” до последното селско кметство?

Случаят е типичен за това как се прави успешен „бизнес” в България. За такъв „бизнес” са необходими две основни условия. Първото е да си близо до властта. Или да си едновременно и във властта, и в бизнеса. Тази близост осигурява абонамент за всевъзможни поръчки, концесии, доставки, заменки, проекти, публично-частни партньорства и други начинания.

Второто, не по-малко важно условие, свързано неразривно с първото, е да се харчат обществени средства. Това е най-сладката част на „бизнеса” - гаранция за максимални печалби, при минимални рискове.

Сладко и горчиво

Приложението на тази схема е практически неограничено. Популярни са примерите със строителството, поддържането и ремонтите на пътища и улици. С възстановяване на щети от природни бедствия. Със събирането, а ако се наложи, и с балирането и разнасянето на боклука из страната. Със заменките на държавен „кон” срещу частна „кокошка” във вид на гори, ниви и апетитни градски имоти.

Ако човек има достатъчно време и търпение, за да се порови дори само в публично достъпните източници на информация, лесно ще открие, че обикновено облагодетелстваните са „обръч” от едни и същи предопределени. Ще открие връзката между „бенифициентите” и „възложителите” и ще изчисли взаимния им интерес. От гледна точка на обществения интерес обаче по правило плодовете на тази схема са горчиви, скъпи, ненужни и вредни.

Предстои ново голямо раздаване

Очакването на сладостта на тази схема може да се почувства и в ентусиазма, с който сега властта се готви да похарчи още и още обществени средства за какво ли не. Като се прави на социален благодетел с нашите пари от прословутия бюджетен излишък тази година и като се прави на „инвеститор” пак с нашите пари по така наречените си „антикризисни мерки” догодина. Впрочем, кризи като сегашната са идеалното алиби за харчене на чужди пари. Като чуете също така да ви говорят, че пазарът се бил провалил, капитализмът се бил изчерпил и колко прави са били Маркс и Енгелс, да знаете, че пак градят алиби, за да правят своя сладък „бизнес” за ваша сметка.