Как студентите финансират следването си?

Смяната на Пиа Мьорс приключва. 21-годишната студентка по география работи като сервитьорка в малко студентско кафене. С парите обаче не финансира следването си: "Родителте ми плащат таксата за обучение, живея още в къщи, ето защото парите, които изкарвам тук, са само за мен."

С тях Пиа финансира прищявките си и с това принадлежи към 25-те процента от студентите, на които не им се налага да работят, за да се издържат по време на следването си. Данните са на германската Комерцбанк и консултантската фирма Униватив, които са провели анкета сред 1200 студенти в 23 висши училища.

Повечето трябва и да работят

Две трети от анкетираните заявяват, че работят в свободното си време - на касата на някой супермаркет, обработват документи в някой офис, чистят или сервират в кафенета. Парите, които припечелват по този начин, не харчат обаче за нови дрехи, партита или почивки в екзотични страни. 55 процента от анкетираните студенти покриват с тези пари месечните си разходи. Мартин Ленц е на 20 години и следва теология: "Получавам пари от родителите ми, но трябва да работя допълнително, защото парите, които те ми дават, не стигат."

Според изследване на германските студентски социални служби, през 2007 година студентите са разполагали със средно 770 евро месечно. Всеки трети студент обаче е трябвало да се оправя с по-малко от 640 евро на месец - сума, която е под нивото на жизнения минимум в Германия.

Трудно, но не невъзможно

Двойните натоварвания от работа и следване са честа практика. Работата и следването трябва да се съчетават. Малко повече от половината анкетирани студенти впрочем смята, че може да се справи добре с двойното натоварване. Камен Каменов, който следва европейско право в Бон, е намерил собтвена рецепта за успех: "Тъй като съм във ваканция, се отдавам изцяло на работата, но по принцип по време на семестъра се опитвам да работя малко по-малко и да наблягам повече на следването, защото то ми е по-важно."

Дали допълнителната работа по време на следването е предимство за бъдещата реализация на студентите, не се споменава в изследването. Анкетиращите стигат обаче до извода, че колкото повече опит трупат бъдещите академици, толкова по-песимистично оценяват професионалните си перспективи по-късно.