Как точно става интеграцията

Галин внимателно оглежда картончетата. "Избирам си тигъра, страхотен е", казва българчето и слага картинката на масата. След него и румънката Риана избира своята картинка. Заедно с други деца на тяхната възраст Галин и Риана от три месеца учат немски език в основното училище на берлинския квартал Нойкьолн.

Училището предлага начални курсове по немски за деца от бедни мигрантски семейства, дошли от Източна Европа - предимно ромчета. Обучението не е лесно, но децата се стараят и стъпка по стъпка учат езика, казва преподавателката им Кристина Бусе.

Ново начало за ромите

Стотици ромчета от мигрантски семейства, дошли в Германия от Източна Европа, посещават основни училища в Берлин. Те не знаят немски, много от тях изобщо не са ходили на училище и са неграмотни. Директорката на училището в Нойкьолн Анке Петерс познава добре проблемите - 93 процента от 370-те й възпитаници не са от германски произход, почти половината са от България и Румъния.

Много от родителите също не могат да четат и пишат, нито пък знаят немски. Учителите и възпитателите се опитват да приобщят и тях в работата си с децата - информират ги за проблемите, помагат им да разберат колко е важно да се учи чуждия език и децата им редовно да ходят на училище. "За ромите това е ново начало, те постепенно разбират, че образованието е шанс за децата им", казва социалната работничка Набил Ауад.

Нойкьолн е един от първите берлински квартали, които се опитват да решат проблема с ромчетата от бедни семейства от Източна Европа. Общинската съветничка по образованието Франциска Гифей казва, че междувременно начални курсове по немски се предлагат в 17 училища в Нойкьолн. Сред учениците има не само ромчета от България и Румъния, а и деца от Сирия, Афганистан, Иран, Ирак и Турция. В цял Берлин има 168 такива паралелки с общо над 2000 ученици.

И ЕС трябва да се включи

По данни на берлинския Сенат пристигналите в германската столица роми от Източна Европа са над 20 000. Само през 2012 г. броят на българските роми е нараснал на 16 000, този на румънските - на 8400. "Трябва да приемаме фактите такива, каквито са. Това не е преходен процес, а миграция с цел търсене на по-добри условия на живот и трайно заселване в Германия", казва съветничката по образованието Гифей. А и децата на тези имигранти имат правото да ходят на училище в Германия, независимо от статута на родителите им.

"В рамките на свободата на придвижване стана факт и миграцията на бедни роми от Източна Европа, търсещи по-добри условия на живот в Германия. Трябва да търсим подходящи решения на проблема", подчертава и пълномощничката по въпросите на миграцията Моника Люке. Търсенето на решения обаче не е по силите само на германските градове и провинции - нужна е подкрепата на ЕС. Той трябва да окаже натиск върху страните, от които идват имигрантите, за да се подобрят техните условия на живот и да се противодейства на расизма и дискриминацията.

АГ, ДПА, Б. Рачева; Редактор: Б. Михайлова