Как трябва да се отнасяме към досиетата?
28 февруари 2016Дойче Веле: Каква беше първата Ви мисъл, когато разбрахте за евентуалните връзки на лауреата на Нобеловата награда Лех Валенса с комунистическите тайни служби?
Роланд Ян: Веднага си помислих, че на масата трябва да бъдат сложени всички налични документи. Всъщност можеше да се очаква, че все някога на бял свят ще излязат документи и за Лех Валенса. Вече имаше информации за неговите връзки със службите за сигурност. Самият той също е споменавал, че в определени ситуации е подписвал някакви документи. Затова е много важно всички документи да бъдат анализирани правилно, за да се разбере истината.
Дойче Веле: Има ли подобни "експлозивни" случаи и в Германия?
Роланд Ян: В Германия няма случай на поява на документи с толкова голямо закъснение. Архивът на ЩАЗИ беше отворен веднага след края на ГДР през 1990 година и още тогава научихме за няколко случая с известни личности. Скоро е нямало нови доказателства за сътрудничеството на известни лица със ЩАЗИ. Някои от по-ранните примери са случаите с опозиционери от ГДР - като Роберт Хавеман, който през 1950-те години е подписал декларация за сътрудничество като нещатен сътрудник, или Волфганг Темплин, който през 1970-те години също е подписал декларация за сътрудничество, но малко по-късно успява да се измъкне от задълженията си. Оттогава той минава в ЩАЗИ за "предател".
Дойче Веле: Как подхожда Германия в такива случаи?
Роланд Ян: Този процес тече от 25 години. Трябва да се обръща внимание на цялата сложност на връзките с ЩАЗИ и да се подхожда офанзивно към фактите. Този подход заблуждава някои, но нашата задача при преодоляване на миналото е не да рисуваме всичко в черно-бяло, а да вникнем в сложността на отделните случаи. И до днес в Германия имаме възможност да проверяваме обществения сектор. Проверяваме също така и политици. За тази цел са създадени специални комисии, които проверяват и анализират при какви обстоятелства се е стигнало да сътрудничество с ЩАЗИ и как трябва да се подхожда днес към това сътрудничество. За екстремни случаи пък има разследващи комисии, като тази при министър-председателя на провинция Бранденбург Манфред Щолпе.
Дойче Веле: Много хора в Полша се опасяват, че случаят "Валенса" ще бъде използван за дискредитиране на полската демокрация след 1989 година. Съществува ли такъв риск?
Роланд Ян: Преодоляването на миналото винаги може да бъде инструментализирано. Това обаче не означава, че трябва да се откажем от него. Само когато всички документи са сложени на масата, можем да се доближим до истината, при това без политическо инструментализиране. Важни са само фактите, а не предположенията и инсинуациите.
Дойче Веле: Архивите в Полша и в другите страни от бившия съветски блок бяха отворени чак след десет, а и повече години. Как преценявате сегашното състояние на преодоляване на миналото?
Роланд Ян: Никъде преодоляването на миналото не е задоволително. Източна Европа можеше да постигне много повече.Това се вижда в страните, където преодоляването на миналото изобщо не е възможно, както в Русия и отчасти в Украйна. Именно там съзирам големи дефицити в демократизирането. Отговорните за несправедливостите не бяха подведени под отговорност и механизмите на диктатурата продължават в известна степен да действат и днес. В много страни няма добри рамкови условия за съществуването на независими институции, които да работят с досиетата. Българите например всяка година се опасяват, че архивите на ДС могат да бъдат засекретени. Ние наблюдаваме това развитие с голяма загриженост. Защото преодоляването на миналото е инвестиция в бъдещето и демокрацията.
Дойче Веле: Тези страни се оправдават с това, че младото поколение не се интересува от тази история. Как изглеждат нещата в Германия?
Роланд Ян: Ние всички сме призвани да мислим за младежта. Затова и съвсем наскоро създадохме ЩАЗИ-медиатека в интернет. В нея младите хора получават достъп до досиетата, могат да ги изучават и да работят с тях. По повод 25-та годишнина от падането на стената публикувахме в Туитър проект с извадки от досиетата на ЩАЗИ. Използваме и историческите места като централата на ЩАЗИ, където в момента се създава университетски център за демокрация. Централата е превърната в учебно място с музей и архив. Младите хора приемат много добре тази идея, защото на място могат да разберат как функционират механизмите на диктатурата. А това повишава демократичното съзнание на младежта.