Как ще ги стигнем европейците?

"Решенията са в стил: „ще създаваме по-стриктни правила”, „ще наказваме този, който не ги спазва”, „ще събираме пари на едно място, за да спасяваме, ако нещо се обърка”. Те отразяват мисленето и действията на политиците, убедени, че нещата се влошават защото няма правила, а не защото сегашните правила са грешни и насочват хората в невярна посока" - коментира директорката на Института за пазарна икономика Светла Костадинова.

Националните интереси са на първо място

Според Костадинова позицията на Германия да настоява за по-строги правила, повече отговорност и по-малко необходимости отново да спасява закъсалите страни-членки е напълно оправдана. Що се отнася до Великобритания - нейното поведение по отношение на ЕС винаги е било по-особено. И ако сега, с решението си в Брюксел, англичаните поемат голям риск, то това си е все пак тяхно решение.

Светла Костадинова отбелязва и, че основната позиция на всяка страна би трябвало да бъде защита на нейните национални интереси, без обаче те да са в противоречие с нечии други. Ако е излизането на Обединеното кралство от този важен европейски кръг се разтълкува от пазарите като недобър знак, това ще се отрази както върху самата Великобритания, така и върху цяла Европа. Ходът е рискован и предстои да се види какви ще бъдат неговите последствия.

Еврозоната или Шенген? Кое за момента е по-важно за България? Светла Костадинова изтъква, че за влизането в еврозоната е задължителен доказаният растеж. Както и фискалната отговорност. "Първо влизаш в чакалнята за еврото и докато чакаш там, трябва да регистрираш отчетлив растеж, да нямаш дефицит или той да е много ограничен. Просто съществуват много изисквания, които са ориентирани в посока да гарантират, че онези, които приемат еврото, са стабилни държави и притежават капацитета да се развиват сами и да растат" - констатира директорката на Института за пазарна икономика.

От България се иска бърз и убедителен растеж

Препоръката на Светла Костадинова е България да опита да извлече най-доброто от решенията, взети в Брюксел. "Ние сме от страните, които не са членки на еврозоната, но ще се присъединят към обявения фискален пакт и ще трябва да изпълняват взетите решения. Аз лично съм леко скептична, защото крайният вариант на решенията означава много по-голяма и по-категорична намеса на Брюксел в управлението на всяка страна от пакта. А ние, като малка държава, имаме особености, които няма как да ни приравнят със страни като Франция или Германия, например. Ние просто трябва икономически да „растем” много по-бързо и много по-убедително. Един от начините за постигане на тази цел е осигуряването на добра среда за бизнес, включително в данъчен план. А това ни различава много от Франция, например. И след като във взетите решения се говори за данъчна хармонизация, това означава България да си вдигне данъците. Известно е, обаче, че българите високи данъци не плащат, просто спират да плащат налозите. И оттам, в общи линии, всичко тръгва надолу."