Как ще развиват нещата в Косово?

Какви биха могли да са последствията от подобна стъпка бе обсъдено вчера в Берлинския институт по политология “Херти Скул ъф Гавърнънс”.

Всъщност в Берлин трябваше да бъде представено проучване на югоизточно-европейски учени за европейската перспектива на западните Балкани. Провалът на преговорите между сърби и косовари, и очакваното обявяване на независимст в следващите няколко седмици усложни обстановката в региона допълнително. Какво ще се случи ако Сърбия затвори границата с Косово? Или още по-лошо: ако Белград анексира Северно Косово, където преобладава сръбското население? Каква позиция ще заеме ЕС ако Русия блокира в Съвета за сигурност на ООН уреждането на проблема Косово и съществуващата резолюция 1244 остане в сила? Ще изпрати ли ЕС, както бяха намеренията му, мисия в Косово, която да замени силите на Кейфор от ООН? Да, отговаря британския експерт по Балканите Тим Джуда и излага следния сценарий:

“Генералният секретар на ООН Бан Ки Мун ще декларира, че мисията на ООН в Косово е приключила. Същевременно тоа ще одобри мисията на ЕС, поканена от правителството на Косово... При това независимо, че резолюция 1244 на ООН остава в сила. Ала има толкова много резолюции на ООН по толкова много въпроси, които са в сила. 1244 ще се присъедини към тях като една резолюция от миналото.”

Според експертите мисия на ЕС в Косово ще остане в страната за неопределено дълго време. Тя ще придобие конкретен образ, след като независимостта бъде призната от няколко държави. Трябва обаче да се изхожда от предположението, че новата държава Косово няма да бъде приета в ООН. Защото за целта СС първо би трябвало да отмени резолюция 1244. С това няма да се съгласят нито Русия, нито Китай. Поради тази причина Вим ван Мьорс от Центъра за прилогна политология в Мюнхен е уверен, че международният статут на Косово ще наподобява този на Тайван:

“Тайван от 50 години насам живее много добре като независима държава, която не е призната от всички или не е призната почти от никого... Така че подобна позиция на несъвсем изяснена независимост не е нещо съвсем ново в световната история”.

Много се говори по въпроса, че независимостта на Косово ще повлияее и върху други държави, където има напрежение с националните малцинства. Предположено бе, че примерът на косоварите би могъл да послужи като образец за обявяване на независимост. Това е особено в сила за сърбите в Босна-Херцеговина и за албанците в Македония. Ето какво казва по въпроса живеещият във виена макоденски учен-икономист проф. Владимир Григоров:

“Не мисля, че ще се стигне до отцепване, ала въпреки това туй е проблем за Македония с многочисленото й албанско малцинство. Ако независимостта на Косово не бъде свързана с конфликти и напрежения, то тогава процесът ще протече положително за Македония.... Нито в Босна-Херцеговина, нито в Република Сръбска независимостта на Косово няма да бъде особено популярна, но не вярвам, засега Република Сръбска да се отцепи от Босна-Херцеговина. Ала в бъдеще ще има затруднения за разбирателството и сътрудничеството. Все пак страната няма да се разпадне на части”.

Що се отнася до позицията, която Сърбия би заела след декларация за независимост на Косово, то се тиражират различни заплашителни сценарии: Сърбия щяла да затвори границите с Косово или да нахлуе в Северно Косово, или пък да скъса дипломатическите си отношения с държави, признаващи Косово. Според проф. Алина Мунгиу-Пепиди от Берлинския институт “Херти Скул ъф Гавърнънс” нищо подобно няма да се случи:

“Не вярвам, Сърбия да извърши нещо драматично, като напр. да нахлуе в Косово. За сръбските политици е важно, да демонстрират на електората си, че цялото надхвърля възможноситте им и че са сторили всичко, което е било по силите им, за да предотвратят независимостта.”

Не е изключено обаче, в Северно Косово след обявяването на независимост да се стигне до схватки между нередовни военизирани части. В такъв случай Кейфор е силата, призована пак да успокои ситуацията, за да не се превръща Косово отново в огнище на конфликт.