Каква е ползата от финансовите санкции срещу Северна Корея, наложени от Вашингтон?

Новините, които ни застигат от Северна Корея, са във всички случаи лоши. Искам да добавя: това са лоши новини не само за световната общественост, обезпокоена от явно извършения опит с атомна бомба. Също както Хавиер Солан бих добавил: това са лоши новини и самите севернокорейци.

Това заяви германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер вечерта на девети октомври миналата година. Това беше вечерта, в която Сверена Корея извърши опит с атомна бомба. С рядко срещано единодушие световната общественост осъди този акт. Съветът за сигурност на ООН имаше нужда от едва пет дни, за да приеме строги санкции срещу Пхенян. Дори дългогодишният съюзник на севернокорейското правителство – Китай се почувства застрашен и гласува за санкциите. Тогава китайският посланик в ООН заяви:

Всички 15 държави, членуващи в Съвета за сигурност се обединиха около един отговор, който според нас е напълно резонен.

Пхенян, както се очакваше, реагира яростно. Посланикът на Северна Корея в ООН заплаши:

Ако САЩ продължат да увеличават натиска си върху Северна Корея, то тя ще приеме това като обявяване на война и ще отвърне с физически контрамерки.

Ако тези думи на пратеника на Пхенян се възприемат дословно, то тогава излиза, че извършеният опит с атомна бомба е част от заплашителните “физически мерки”, с които севернокорейското правителство реагира на вече съществуващия американски натиск. Заместник-външният министър на САЩ Кристофър Хил потвърди тази теза:

В продължение на повече от година те бойкотираха преговорите заради банкова операция в Макао, при която ставаше дума за 24 милиона долара. С други думи заради 24 милиона долара те бойкотираха разговори за ядрено оръжие и заради това извършиха опит с атомна бомба, възкликна в интервю за СНН американският заместник-външен министър.

За Северна Корея тази “банкова операция” е явно от голямо значение и Кристофър Хил, който представя нещата така невинно, би трябвало много добре да знае, за какво става дума. Защото той в крайна сметка е ръководител на американската група, участваща в така наречените шестпартийни преговори в Китай за разрешение на ядрения спор със Северна Корея. Освен това тази невинна “банкова операция” опропасти първоначалния успех на Вашингтон в

шестпартийните преговори, завършили през септември 2005-та година все пак с приемането на обща декларация. С нея Северна Корея се задължаваше да се откаже от ядрената си програма. САЩ, Русия, Япония, Южна Корея и Китай пък бяха готови да признаят правото на Пхенян да използва атомна енергия за мирни цели и дори да го подпомагат в тази насока. Това беше чествано като първия голям пробив в отношенията със Северна Корея. Мастилото под договора обаче още не беше засъхнало, когато се намери американското финансово министерство. То наложи санкции срещу банко делта Азия в рая на хазарта –Макао. По този начин беше сложен запор на севернокорейски сметки в размер на 24 милиона долара и Пхенян естествено го заболя от това.

Тази финанссова санкция обаче се превръна в истниска заплаха в резултат на своеобразен ефект на доминото, който самите САЩ едва ли са очаквали. Защото за невероятно кратко време северна Корея беше отрязана от международната финансова система. Всеки вид търговска и финансова операция станаха особено трудни за и без това изолираната страната. Ето какво всъщност се случи.

Финнасовото министрество във Вашингтон обвини банко делта Азия в това, че подпомага Севверна Корея в пране на пари от наркотрафик и в търговията с фалшиви банкноти. Тези обвинения впрочем никога не бяха публично доказани. От това обаче нямаше и нужда. Финансовото министрество във Вашингтон забрани на американските финансови институции каквито и да е било контакти с въпросната банка в Макао. Заплахата от загуба на контакта с най-важното в севата финансово средище, доведе до гловоломен спад в капиталовложенията в банката. Една трета от тях бяха изтеглени само за шест дни. Това принуди банката да прекрати всякакви контакти със Северна Корея. Този случай послужи като предупреждение и много дурги банкови институти последваха примера на банката в Макао, скъсвайки връзките си със Северна Корея.дори китай замрази севернокорейски банкови сметки през юли 2006-та година.

Действията на американското финансово министерство предизвикаха веднага ответна реакция: северна Корея се оттегли от шестпартийните преговори на шести ноември 2005-та година. Премахването на финансовтие санкции беше поставено като условие за подновавяне на преговорите. САЩ обаче заявиха че няма да се поддат на този натиск от страна на Пхенян. Така се стигна до опита с атомната бомба миналата гоодина. И ако севернокорейският режим все пак се върна на масата за преговори то това е само защото вашингтон даде съгласие за паралелни преговори във връзка с финансовите санкции. В Берлин преди няколко дни се проведоха двустранни разговори между САЩ и Северна корея, по време на които двата иначе стриктно разделяни въпроса за финансовите санкции и атомната бомба, бяха най-сетне заедно обсъждани. Това е напълно в духа на исканията, поставяни Пхенян. Американският заместник външен министър Кристофър Хил все пак е оптимистично настроен:

САЩ дадоха ясно да се разбере едно: ние нямаме намерение да нападаме Северна Корея. Ние ще се радваме на добрите отношения с една северна Корея, която не притежава атомно оръжие, заяви Хил.