Каква е ситуацията на журналистите в Косово?

От вербални заплахи от страна на местната мафия до физическа разправа и дори покушения над живота им – това е ситуацията, в която са принудени да работят журналистите в Косово днес. Ето какво казва в тази връзка Оливър Вуйович, генерален секретар на организацията на медиите от Югоизточна Европа, SEEMO:

“Тук става въпрос особено за албаноезичните журналисти, защото те са онези, които получават много заплахи. Заплашва ги местната мафия, бизнесмени и т.н., просто защото се стараят в материалите си да описват проблемите на обществото.”

Атаки срещу журналисти в Косово

SEEMO, със седалище във Виена, съществува от 2000 година. Една от задачите й е да събира случаите на атаки срещу журналисти от Югоизточна Европа. Списъкът за Косово от 2006 година, например, включва случаи от обир на техника от офиса на босненското списание “Алем”, та чак до атака срещу редактора на ежедневника “Илирия пост” Вехби Кайтази и срещу журналста Артан Гаси от същия вестник.

По данни на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, близо двата милиона жители на Косово могат да избират между осем ежедневника, четири големи радиостанции, три телевизионни канала с покритие на цялата територия на Косово и още 111 локални радио и телевизионни програми.

Телевизионни предавания има на албански, сръбски, босненски, турски и рома

Сред най-гледаните телевизии са частната ТВ 21 и публичният телевизионен канал РТК, който освен на албански има предавания също на сръбски, босненски, турски език и на рома. В Косово вестници и списания, макар и не много, излизат също на сръбски, босненски и турски език.

Обръщам се към Оливър Вуйович от медийната организация SEEMO с въпроса дали журналисти от различните езикови групи в Косово успяват да намерят общ език и да работят заедно.

99% от журналистите в албаноезичните медии са албанци

“Проблемът, за съжаление е, че в – бих казал в 99 % от случаите, журналистите, които работят в албаноезични медии са хора, които говорят албански. Тоест, това са косовски албанци. Причината е, че езикът е проблем. Другият проблем е свързан с политическата ситуация и с това, че много сърби още просто не са готови да работят в албаноезична медия. Има, разбира се, сърби, които говорят албански. Въпросът е обаче дали те са готови да работят на този език. Един трети проблем е, че самите албански собственици на медии някак си не работят върху това да набират журналисти, които не са албанци.”