Каква Европа искат младите хора

Европа е близо до сърцата им. Не обаче и политическото ѝ представителство. Само всеки втори млад европеец между 16 и 26 години смята европейските избори за много важни. А всеки пети от анкетираните не се чувства наистина представен от Европарламента. Това показват резултатите от проучване на фондация ТУИ. И нищо чудно. Средната възраст на депутатите в европейския парламент е 56 години. Най-младият депутат в Брюксел е един 30-годишен българин. Минималната възраст за кандидатстване в една трета от страните членки на ЕС е 21 години. В Италия и Гърция минималната възраст е дори 25 години. Въпреки това младите хора се чувстват привързани към Европа и искат да участват във вземането на решения. Особено по теми, които са много важни за тях. "Поколението Европа настоява да му се чува думата и иска да участва във вземането на решения. Това е посланието на тазгодишното ни проучване към всички, които носят политическа отговорност", казва директорката на фондация ТУИ Елке Хлавачек.

В Германия положението е малко по-различно в сравнение с общата картина в Европа. След миграцията, предоставянето на убежище и опазването на околната среда, третата по важност тема е социалната политика. В никоя друга страна социалната политика не се окачествява от младите хора като много важна тема за ЕС. Въпреки че повечето германски младежи оценяват миграцията като най-важния проблем, те не са против отворените граници. 43 процента от анкетираните, които смятат миграцията за най-важния проблем, окачествяват отворените граници като шанс. Само 27 процента от анкетираните са на мнение, че отворените граници представляват заплаха. Младите хора оценяват свободното придвижване в рамките на ЕС изключително положително и според тях, то не подлежи на дискусия.

Втората по важност тема за европейската младеж е опазването на околната среда и защитата на климата. Месеци наред младите хора в Европа вече протистират срещу замърсяването на околната среда с движението "Fridays for Future". Те призовават политиците да предприемат много повече за опазването на околната среда и климата.

Промяна и визия за бъдещето

Как обаче да стане така, че младите европейци да бъдат привлечени не само в политическия дискурс, а и в реалния политически процес? Политическите партии трябва да улеснят приемането на млади хора в редиците си, препоръчва Маркус Шпитлер от научния Център за социални проучвания в Берлин. "Младите хора се интересуват особено много от такива партии, които могат да им предложат някаква промяна и визия за бъдещето. 67 процента от анкетираните смятат, че е необходима радикална промяна за въвеждане на ред в политическата система", посочва той. Желанието за промяна между другото е и причина за това, че понякога младите европейци се интересуват от популистките партии.

Загриженост буди също фактът, че само малко над половината (58 процента) европейски младежи смятат демокрацията за най-добрата държавна форма. 38 на сто от младите французи споделят това мнение. В Италия и Полша това са  46 на сто от младите. Демокрацията като най-добра държавна форма се радва на високо одобрение в Германия и Швеция (66 процента), както и в Дания (65 процента). Само едно малко малцинство от под един процент от младежите считат други държавни форми за по-добри. 60 на сто от анкетираните споделят, че е твърде "вероятно" да гласуват на евроизборите на 26 май. Една цифра, на която трябва да се гледа внимателно. Защото между намерения и дела съществува голема разлика, особено сред младите хора.