Какво виждат очите им, щом предпочитат да са слепи?

Дългите години затвор са оставили белези - по телата и в душите им. Става дума 11-те кубински опозиционери, пристигнали тези дни заедно със семействата си на летището в испанската столица Мадрид. Кацането им на европейска земя стана възможно, след като кубинският режим ги освободи от затвора и изпрати в изгнание в Испания.

"Това беше депортация. Бяхме изгонени от родината", оплаква се Омар Салудес, който поради своята критична към режима работа като журналист бе осъден на десетилетия зад решетките. На испанска земя той разказва сега, заедно със своите другари по страдания, за изтезанията и човеконенавистните порядки зад кубинските решетки.

Адът, наречен Куба

Салудес настоява за освобождаването на всички затворени в Куба дисиденти, които - по негова преценка - са близо 200 души. В пристъп на отчаяние и безнадеждност мнозина от тях се самонараняват, за да насочат вниманието към себе си. Един негов съкилийник си надупчил със спринцовка очите, разказва Омар Мойсес Ернандес. Защо? "Защото не можеше повече да гледа несправедливостите. Сега този човек е сляп", казва Ернандес.

При други политически затворници ужасните хигиенични условия, липсата на медицинско обслужване и гладът довели до хронични заболявания. "Живеехме насред скорпиони, хлебарки, плъхове и изпражнения", казва Хулио Цезар Галвес. След продължителни преговори с хаванския кардинал Ортега и с испанския външен министър Моратинос, кубинският държавен глава Раул Кастро се съгласи да освободи общо 52-ма политически затворници-активисти, които принадлежат към група от 75 противници на режима, осъдени през 2003 година на дългогодишен затвор по обвинение в съзаклятие за сваляне на властта.

Едно от условията в уговорката е заминаването за Испания, макар че някои от активистите не искали да напуснат родината си. Сред първите, които пристигнаха сега в Испания, се шири обаче разочарование най-вече поради това, че приемът, който им бива оказван на свобода, не отговаря на техните представи. В момента испанското правителство ги разглежда като преселници и иска да ги настани на първо време в общежития за имигранти.

Страна на много жестокости

"И в Испания не сме свободни", оплакаха се незабавно засегнатите, които отново се чувстват под опекунство. "Не ни питат какви сме по професия и къде искаме да отидем." Активистите се разглеждат като "политически емигранти" и искат сами да могат да избират своето местопребиваване. Мнозина от тях виждат в Испания само междинна спирка, откъдето да продължат по-нататък, например за САЩ - страната, в която повечето от тях имат роднини.

На освободените политически затворници не им харесва също и това, че в замяна външният министър на Испания Моратинос иска сега да подтикне Европейския съюз да се откаже от твърдия си курс спрямо Куба. "Нашето освобождаване не трябва да се поставя на едни везни с евентуално подбряване на правата на човека", заявява Омар Салудес и предупреждава: "Нищо не се е променило! Куба продължава да е страна на много жестокости, без демокрация и без зачитане на елементарни човешки права."