Какво направихме с децата си?

Коментар на Мирела Иванова:

Какво направихме с децата си? Мнозина си зададоха този въпрос, след като чуха новината за захвърленото на боклука бебе в Казанлък. Да омаловажиш и унизиш по този начин новородения живот е не просто акт на безотговорност, вопиюща глупост и невежество, а направо варварство. През последните години все по-често ни шокират вести от порядъка на безумието: деца, които раждат деца и ги захвърлят; деца, които се пребиват до смърт заради обида във Фейсбук; деца, които се втурват с бясна скорост, а авантюрата им приключва посред размазани ламарини.

Опасна норма

Перманентното състояние на социална и морална нищета, на тягостна безперспективност в обществото ни, разделено на шепа свръхбогати и недосегаеми люде и „апатичен електорат“, вече се превръща в опасна норма. Привикваме с несправедливостта и злото, приемаме нетърпимите, антихуманни и скандални събития като нещо нормално, мислим си, че не ни засягат разбитите канали за продажба на бебета, насажданата ненавист към различните, към ромите и бежанците, натрапващата се безнаказаност спрямо силните на деня. Напротив, натрупването на всекидневни прегрешения, престъпления и несправедливости води до просмукването на варварството в душите, особено в младите души с неизградени устои. Децата виждат, усещат, попиват насилието и разпада около себе си. Много от тях са лишени от достатъчно родителско внимание и разбиране у дома, от обич дори. И провокирани от многото недомислия и жестокости в техния ученически свят, те трудно намират здрав смисъл, не го откриват в живота тук и сега.

На какво ги учим?

Какво направихме с децата си? Това е въпрос, който не бива да спираме да си задаваме. Обръщаме ли им достатъчно внимание, учим ли ги, че трудът и усилията са важни за успеха? Внушаваме ли им с думи и примери, че доброто образование е още по-безценно, ако е подкрепено от човешка доброта? Че материалните придобивки улесняват живота ни, но духовните го осмислят?

Освен всичките си икономически и морални кризи, България преживява и тежък демографски срив. Раждат се все по-малко деца, все повече млади хора бягат в чужбина. Именно в този критичен момент, когато ни се струва, че общността ни е достигнала някакво гранично състояние, е време да се спасим тъкмо чрез децата си, да спасим и изградим отново държавата си заради тях. Призив, който изисква много лични и общи усилия, но пък си струва. Можем да възприемем спасеното бебе в Казанлък като окуражителен знак.