Какво (не) решиха европейските лидери

След дълги безплодни обсъждания в два и половина сутринта беше вдигната наздравица за канцлерката Ангела Меркел - послучай 60-та ѝ годишнина. Същевременно това беше и единственият повод за радост, защото иначе срещата приключи без резултат по кадровите въпроси. “Не успяхме да вземем решение, поради което се налага на 30 август да свикаме нова среща”, възкисело обяви председателят на Европейския съвет Херман Ван Ромпой. Очевидно под влияние на току що приключилото световно първенство по футбол, един от европейските дипломати си позволи метафората, че срещата на ЕС отивала към продължения.

Разногласия между Рим и Източна Европа

Спорът между Италия и някои източноевропейски страни около кандидатурата на Федерика Могерини за Върховен представител на ЕС за външната политика и политиката на сигурността остана нерешен. Италианският премиер Матео Ренци потвърди номинацията на 41-годишната игталианска външна министърка, който пост тя заема едва от февруари тази година. Източноевропейските страни, и най-вече президентката на Литва Далия Грибаускайте, са против нейната кандидатура поради две причини: недостатъчния опит на Могерини и прекалената ѝ близост с Русия.

Нерешени останаха и други кадрови въпроси. като например този за бъдещия председател на Европейския съвет на мястото на Херман ван Ромпой. “Много внимателно трябва да преценим кой е най-подходящ за този пост, кой най-добре може да координира действията и да сплотява правителствените ръководители на 28-те страни. Тези въпроси бяха обсъдени на срещата, но има нужда от допълнителни разговори преди да бъде излъчен най-подходящият кандидат”, заяви канцлерката Меркел.

През септември предстои изслушване в ЕП на всички кандидати за най-важните постове в ЕС. Парламентът трябва да одобри новия състав на Европейската комисия, която ще встъпи в длъжност през ноември.

Юнкер пред трудна задача

До края на август новоизбраният председател на ЕК Жан-Клод Юнкер трябва да представи състава на своя екип от 27 еврокомисари от всички страни-членки. Юнкер призова отделните страни да издигнат по повече от една кандидатура и по възможност да номинират повече жени. Не е обаче ясно как той ще се справи с тази задача, след като все още не се знае кой ще е външен министър на ЕС, който, по правило, е и заместник-председател на ЕК. И без друго никак няма да е лесно да се съгласуват интересите на големите и малките държави.

Нови санкции срещу Украйна

Повече сговорчиви се показаха европейските държавни и правителствени ръководители по темата за кризата в Украйна - те излязоха с решение за налагането на нови санкции срещу Русия. Те ще засегнат фирми, които финансират или снабдяват проруските сепаратисти в Източна Украйна или руските управници, отговорни за анексирането на Крим. Спира се отпускането на кредити на еврепейски банки за Русия и се замразяват финансовите помощи за проекти с Русия. В тази връзка европейски дипломати коментираха, че не става дума за строги икономически санкции или ембарго срещу цели сектори от руската икономика.

Русия носи вината за ескалацията в украинската криза, припомни канцлерката Меркел. Според нея Москва пренебрегва ултимативните решения, взети на последната европейска среща на върха. “За съжаление сме принудени да предприемем субстанциални мерки срещу Русия. Руското правителство не направи почти нищо за осъществяването на предложеното от президента Порошенко едностранно примирие. Русия не участва активно в преговорите за мирен план, не се грижи за контрола по границите с Източна Украйна, заложниците не са освободени, а контактната група все още не е свикана на заседание", подчерта Меркел.

До края на юли ЕК ще представи списък с фирмите и лицата, чиито банкови сметки и бизнес-отношения с Европа трябва да бъдат замразени. Руският президент Владимир Путин незабавно реагира на събщенията в медиите за приетите санкции. То заяви, че те ще имат сериозни последици за отношенията с ЕС. Дипломатическите усилия за преодоляване на украинската криза обаче ще продължат, увери в Брюксел канцлерката Меркел.