Какво означава "българско" на италиански?

Бурните политически събития през последния месец в Италия разпалиха страстите и вдигнаха до кресчендо тона на и без това цветистия медиен жаргон. Най-популярни си остават военните и спортни сравнения и метафори: “Опозицията устрои засада“, „Берлускони в атака”, „Президентът отвръща на удара”, „Червен картон за общината” и редица други все в този енергичен дух. Но най-натрапващото се нарицателно в края на епохата Берлускони се оказа думичката... ”български”.

Българска работа...

От годините на Студената война в италианския език определението „български” се използва в много отрицателен смисъл. То дори влезе в Тълковния речник на италианския език, където четем, че "български" е равнозначно на сиво, безлично и най-вече без съпротива. Появата му в италианския се обяснява с някогашния имидж на България като най-верен съветски сателит и страна, която безропотно изпълнява директивите на Москва.

И още: по него време италианците са шокирани от резулатите в българските избори, на които комунистите редовно получаваха 99%. Оттогава нарицателното bulgaro или bulgara се употребява с още едно значение: че нещо е минало при пълно мнозинство и без опозиция.

Ерата на Берлускони, който доминираше на италианската политическа сцена през последните 17 години, се превърна в златна ера и за българските метафори в италианския език. „Изборите се печелят с българско мнозинство”, „Берлускони получи българско представителство в Сената”, „Законът мина с български вот” - това са следизборни заглавия от първите страници на най-тиражните вестници като "Кориере дела сера" и "Република". А ако пуснете думата в търсачките в интернет, ще получите десетки резултати всекидневно.

Гузни журналисти

Журналистът от авторитетния "Соле 24 оре" Джерардо Пелози признава, че сам често използва българската метафорика. "Лично аз обаче никога не свързвам тези изрази с нацията и държавата България", оправдава се той.

И политическият коментатор на вестник "Република" Андреа Бонани се чувства леко гузен. Той признава, че би станал истински скандал, ако за нарицателно се използва „еврейско” например. За съжаление инерцията с българските метафори засега изглежда непреодолима. Освен ако България не произведе някое голямо, положително събитие, което да заличи клишетата.

Автор: Антоанета Николова

Редактор: Александър Андреев