Какво остана от България?
4 февруари 2017
Забавянето на демографското развитие на България през последните 25 години е следствие от емиграцията, рекордния за ЕС отрицателен прираст, както и от бързите темпове на стареене. До 2050 г. се очаква един на всеки трима българи да е по-възрастен от 65 години и само един на всеки двама да е в трудоспособна възраст, показват анализите на банката.
Единственият изход – производителността на труда
Единственият начин страната да се справи с очертаващата се загуба на работна сила през следващите три десетилетия е сериозно да увеличи производителността на труда, твърдят експерти на Световната банка в няколко последователни изследвания, посветени на отражението на демографската криза върху всички сфери на живота в България.
Само солидното увеличаване на производителността на труда би могло да компенсира задълбочаващите се дисбаланси в икономиката и социалната сфера. Те водят до критичната ситуация, при която все по-малко работещи трябва да осигуряват все повече средства, необходими за здравеопазване, пенсионни осигуровки и дългосрочни социални и медицински грижи за бързо застаряващото население. България и сега е в челната тройка на най-силно застарелите нации в ЕС.
Рекордният за ЕС 25-процентов дял на младежите до 30 годишна възраст, които нито работят, нито учат, както и огромният брой работници с нисък образователен статус, несъмнено ще принуди страната да внася работници и специалисти отвън, твърдят икономистите на Световната банка.
Пропуските на България
За съжаление нито едно от правителствата на последните години не успя да проведе обмислена и ресурсно обезпечена демографска политика. Резултатът от бездействието е налице - направените в началото на новия век прогнози на Евростат и Фонда на населението при ООН за броя на българите до 2030-2050 г. поставят България начело на страните, които ще имат рекордно намаление на населението си в дългосрочен план.
Още по-сериозен проблем ще се окажат спадащите качествени показатели на работната сила в България. Страната и сега изостава съществено от средноевропейските показатели за дела на завършилите висше образование. Затова пък се отличава с изключително висок за Европа процент на деца, които преждевременно отпадат от училище. Особено драматични са и резултатите на България в провежданото международно сравнително изследване „Пиза“, които говорят за увеличаващ се дял на функционално неграмотните младежи в страната.