Какво Плевнелиев (не) може

Коментар на Иван Бедров:

Президентът Росен Плевнелиев открито застана на страната на протестиращите и с това се превърна в единствената институция, на която хората все още вярват. Нито правителството, нито парламентът, нито партиите в него реагират адекватно на масовото недоволство. Само че много скоро на президента ще му се наложи да разбере, че дори и да иска да бъде част от промяната, Конституцията не му дава много възможности. Поради което ще трябва да търси нестандартни решения.

"Браво, г-н президент!"

От началото на протестите Росен Плевнелиев направи три публични изказвания, с които ясно показа къде стои. „Аз съм, чисто по човешки, много разчувстван от този уникален протест“, каза президентът. Когато управляващите решиха, че с отмяната на избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС са удовлетворили исканията на протестиращите, президентът им напомни: „Хората казаха много ясно - искаме да ни управляват хора с морал, които да не ни крадат и да не ни лъжат“. А когато Станишев и Местан казаха, че партийни автобуси докарвали множеството в центъра на София, президентът отново се намеси: „Тези хора трудно ще бъдат „прибрани“, защото никой не ги е изкарал“.

И хората му отвърнаха със същото. Точно в 19:00 часа част от протестиращите спряха да викат „Оставка“ и „Мафия“ и обърнаха гръб на сградата на Министерския съвет. Застанали с лице към президентството, те започнаха да ръкопляскат. Това се случи и на следващата вечер. Организацията на това събитие в събитието отново се случи чрез социалните мрежи.

Млад мъж с малко дете на раменете пък беше избрал по-традиционен метод. Обикаляше един по един протестиращите и им предлагаше да подпишат петиция до президента. Предложението е Плевнелиев да поиска оставката на правителството и да насрочи избори. Някои подписваха, други обаче знаят, че Конституцията много ясно казва кога и как президентът насрочва избори. И че не му е работа да иска оставката на това или онова правителство.

Празният балкон

Очакването президентът да направи „нещо“ може и да не е много конкретно, но е факт. Част от протестиращите вероятно оглеждат сградата на президентството и си спомнят как преди 16 години Петър Стоянов излезе на балкона и обяви края на политическата криза. Преди това обаче той беше убедил лидерите на партиите. Днес балконът е празен, защото както видяхме по време на Консултативния съвет по национална сигурност, никой в нищо не иска да бъде убеждаван.

Президентът не може да излезе пред протестиращите и да каже на правителството: „До утре да ви няма!“. Първо, защото това не му е работа. И второ, защото БСП, ДПС и „Атака“ могат да му се изсмеят в лицето и да го оставят просто да си говори.

Президентът не може да разпусне Народното събрание просто ей така, колкото и протестиращите да очакват от него именно това. При оставка на правителството процедурата го задължава да започне отново т.нар. въртележка на мандатите.

Президентът не може да бъде и алтернатива, защото до изтичането на мандата му през януари 2017 г. той няма право да участва в партийната политика. Всичко това ще разочарова протестиращите, които днес се взират в празния балкон и очакват готово решение от президента.

Добрите срещу Лошите

Хората от площада искат дълго отлаганата битка между гражданите и мафията най-сетне да започне. Всичко е пределно ясно - добрите срещу лошите. В очите на протестиращите Плевнелиев е единственият от добрите, който е на висок пост. Ако иска да остане в този отбор обаче, той не бива да повтаря действия като мълчаливото съгласие при режисирания избор на главен прокурор, нито да проспива промени като тези в Закона за ДАНС, които проправиха пътя на Пеевски. Подобно нещо няма да му бъде простено.

Росен Плевнелиев трябва да знае, че не бива да допуска трудно обясними действия. Освен това трябва да изясни всичко около историята с евентуалното му участие в някакви офшорни схеми - да отсее фактите от манипулациите и ако смята, че е компромат, да посочи в прав текст кой е поръчителят му.

Времето на компромисите отмина. Ако иска да остане за протестиращите един от добрите, президентът трябва да играе по техните правила, а те включват и назоваването на нещата с истинските им имена. Ако Плевнелиев се съобрази с всичко това, той наистина ще бъде част от промяната. Въпреки ограниченията на Конституцията.

Автор: И. Бедров; Редактор: Д. Попова-Витцел