Какво прави Германия с бившите джихадисти

В така наречената „Ислямска държава” радикални ислямисти от Германия са изпълнявали задачи като надзиратели в занданите за изтезания и дори сами са изтезавали пленници. До този извод стига съвместно журналистическо разследване на няколко големи германски медии. Според разследващите журналисти, източник на тази информация е един 27-годишен бивш пленник, който е успял да избяга от Сирия. С него в момента работят германските криминалисти.

Според германската Служба за защита на конституцията, вече 650 ислямисти от Германия са заминали да се бият по фронтовете в Сирия и Ирак. Около една трета от джихадистите междувременно са се завърнали в Германия, а това поставя службите за сигурност пред много сериозни проблеми. Новосъздадените центрове за борба срещу тероризма проверяват потенциалната опасност, която създава всеки един от завърналите се, твърдят добре осведомени източници. След това се набелязват наложителните мерки. Например: дали трябва да се говори с лицето, което по този начин ще разбере, че е влязло в полезрението на властите? Налага ли се наблюдение или подслушване на телефона му? Тези мерки обаче изискват големи ресурси. Защото за денонощното проследяване на един-единствен джихадист са необходими 20-30 души.

Непосилна задача

В момента полицията смята, че около 300 предполагаеми ислямисти в Германия са в състояние да извършат терористични нападения. „Всеки, който твърди, че тези хора са под наблюдение, просто хвърля прах в очите на обществеността. Полицията изобщо не разполага с необходимия ресурс”, казва Улф Кюх, заместник-председател на Съюза на германските криминалисти. Към това се добавят и юридическите ограничения. В една от германските провинции например полицията няма право да извършва проверки без конкретно подозрение. Тоест - не може, примерно, да наблюдава определени места, където се събират радикални мюсюлмани.

Срещу джихадистите, които се завръщат в Германия, в много случаи веднага се образува предварително производство. Прокуратурата обаче много трудно може да събере доказателства за извършени от тях престъпления, защото в района на гражданската война в Сирия и Ирак на практика не могат да се водят никакви разследвания. Но дори в редките случаи, когато такива доказателства има и в резултат бъде произнесена осъдителна присъда срещу един или друг джихадист, проблемът остава. И дори става по-сериозен. „С всеки нов осъден нараства и броят на затворниците, разпространяващи радикалните си възгледи вътре в местата за изтърпяване на наказания”, обяснява високопоставеният полицейски служител Марван Абу-Таам.

Феноменът все още е нов, тъй че трудно може да се каже дали наистина други млади затворници, които се чувстват като жертви на съдбата, наистина толкова лесно се поддават на радикализиране под влияние на ислямистите, обяснява полицейският служител. Знае се обаче, че сред ислямистите циркулират наръчници с указанието престоят в затвора да се използва именно за набиране на нови последователи. Така постепенно се налага убеждението, че само наказателното преследване не е достатъчно, обобщава Марван Абу-Таам. Според него е нужна мащабна стратегия, която включва психологическа и експертна подкрепа, помощни програми за онези, които са решили да скъсат с радикалния ислям, и други форми на социална работа.

Вътрешното министерство в Берлин финансира четири неправителствени организации, всяка от които действа на част от територията на страната. Координатор на тази програма е Федералната служба за миграция и бежанци. Тя вече е изградила около 200 консултантски служби, които работят с млади хора, проявяващи склонност към насилие, включително и със завърнали се джихадисти. Организират се и информационни срещи с ученици, на които се разяснява как точно ислямистите се опитват да ги зарибяват и използват. Често се водят и разговори за религия, защото много от тези млади хора са силно вярващи, но иначе нямат никаква представа от собствената си религия. В такива случаи задачата е да се покаже, че ислямът всъщност осъжда екстремизма.

Животът след джихада

Друга мярка е така наречената „дерадикализация”. Специалистите оказват например помощ на онези родители, които искат да приберат син или дъщеря, заминали на фронта в Сирия. Когато това стане, започва интензивна работа със самите завърнали се. Предлагат им се нови възможности за социални контакти, така че да се избегне завръщането им в лоното на ислямистите. Консултантите се опитват заедно с тези млади хора да изработят някакъв смислен план за личното им бъдеще. Казано образно: училище или професионална квалификация вместо джихад. Обсъждат се и принципни въпроси като: „Дали това, което направих, действително е допустимо от гледна точка на ислямската религия?”. При това консултантите изрично заявяват, че не искат да знаят какво точно са вършили на фронта завърналите се. Така те си остават в ролята на педагози, а не на следователи, които разпитват. А когато някой от тези млади хора бъде осъден, работата с него продължава и зад решетките.

Засега в цяла Германия работят едва 13 такива консултанти, а работата им от ден на ден се увеличава. Ето защо германските провинции осигуряват допълнителни ресурси и стартират собствени програми за превенция срещу салафитите, например, или пък проекти за подпомагане на бивши джихадисти, които се опитват да започнат нов живот.