Какво се знае за страховития украински батальон "Азов"

Краткото видео показва екрана в една – предполагаемо украинска – бойна машина. Външната камера е насочена към странична уличка, където се вижда танк с изрисувано бяло Z – обозначението на руските войски в Украйна. Чуват се глухи изстрели, а танкът, който вероятно е руски, започва да гори. Това видео пусна в канала си в социалната мрежа „Телеграм" украинското подразделение „Азов". Според публикацията, видеото е заснето в пристанищния град Мариупол на Азовско море. Бойците от „Азов" твърдят, че само за един ден са унищожили общо три бронирани военни машини и четири танка на руската армия, както и че са „елиминирали много пехота". Във вторник „Азов" публикува снимка на убит мъж в униформа, за когото твърди, че е руски генерал. Всички тези твърдения трудно могат да бъдат проверени от независим източник. 

Редом със столицата Киев и с втория по големина град Харков, тъкмо Мариупол е сред бойните полета в Украйна, където Русия води с особена бруталност войната си срещу Украйна. Половин милионният град от началото на март се намира под обсада и под тежки бомбардировки. Водоснабдяването и електроснабдяването са прекъснати, запасите от храни привършват.

Елитно подразделение със спорна слава

Главната квартира на батальона „Азов" се намира тъкмо в Мариупол. Подразделението е част от Националната гвардия, тоест – подчинено е на Министерството на вътрешните работи. Батальонът се слави като едно от най-известните и най-добре обучени подразделения, но в същото време реномето му е спорно. Защото „Азов" беше създаден от крайни националисти, а именно неговото съществуване се използва от Русия като един от поводите за войната срещу Украйна.

Нека проследим историята от самото начало. „Азов" беше създаден през 2014 година като доброволен батальон в град Бердянск на Азовско море. Някои от бойците на „Азов" преди това бяха участвали в опозиционните протести в Киев като част от така наречения „Десен сектор" – сравнително малочислена, но много активна група десни екстремисти в Украйна. Ядрото произхождаше от Източна Украйна, хора с руски като майчин език, които първоначално ратуваха за единството на източнославянските народи: руснаци, беларуси и украинци. Някой от участниците идваха от средите на футболните „ултраси", други пък развиваха дейност в маргинални националистически кръгове. „Тези групи в Германия са известни като „местни дружини", казва в интервю за ДВ Андреас Умланд от Центъра за източноевропейски изследвания в Стокхолм.

„Азов" още от самото начало предизвика спорове, включително и заради герба си „вълча кука", който напомня на нацистката свастика или на SS. От „Азов" обаче твърдят, че това всъщност са стилизираните латински букви N и I като съкращение за „национална идея". „Символът „вълча кука" носи радикално дясно послание, но всъщност е езически символ, който навремето са използвали и SS. А населението в Украйна не го смята за фашистки символ", казва Умланд.

Основател на Азов е Андрий Билецки, 42 годишен абсолвент на Историческия факултет на университета в Харков. Години наред той се проявява като активен десен екстремист. През 2014 батальонът „Азов" участва като второстепенна сила в битките, с които украинците си възвърнаха Мариупол от проруските сепаратисти. От есента на 2014 година „Азов" има статута на батальон, който според медиите събира под флага си около 1000 бойци и притежава собствена артилерия и танкове. По онова време правителството в Киев реши да интегрира крайните националисти в държавните структури.

През 2015-2016 година възникна движение, което на практика беше политическо продължение на „Азов". Билецки се оттегли като командир и заедно с други бивши бойци основа партията „Национален корпус", която обаче не постигна никакви изборни успехи. Билецки влезе в парламента като пряко избран кандидат, но след изборите през 2019 година вече не е депутат. Според собствените му твърдения, откакто Русия нахлу в Украйна той се бие на фронта край Киев.

Контакти с десни екстремисти

Андреас Умланд смята, че „Азов" се е превърнал в някакъв мит включително и благодарение на руската пропаганда. Той припомня, че по време на войната през 2014 година е имало обвинения за мародерства и беззакония не само срещу „Азов", но и срещу редица други доброволни формирования.

Западни журналисти многократно са портретирали „Азов" в свои публикации. Пред медиите батальонът винаги се дистанцира от обвиненията в расизъм и радикален национализъм, но тези опити невинаги са успешни. В Конгреса на САЩ през 2019 година имаше дори инициатива за обявяването на батальона за „терористична организация", но предложението не беше прието. Колкото до твърденията, че в „Азов" са били обучавани хиляди бойци, включително и от западни държави, Андрий Билецки частично ги опроверга в ТВ-интервю. Той каза, че ставало дума за няколкостотин човека, които отчасти били обучавани като военнополеви медици. Добре известно е обаче, че „Азов" вече от години поддържа връзки с дясноекстремистки среди в чужбина. В отговор на запитване в Бундестага германското правителство съобщи, че такива връзки са установени и в Германия.

Бойци срещу руския агресор

Андреас Умланд посочва една важна разлика между „Азов" и различните дясноекстремистки структури на Запад. „Обикновено ние смятаме десния екстремизъм за нещо опасно, което води към война", припомня той. И обяснява, че в Украйна се е случило точно обратното: войната е довела до възхода на едни маргинални местни дружини и до прерастването им в политическо движение. Умланд уточнява обаче, че влиянието им в обществото бива надценявано, а в момента само руската пропаганда се интересува от „Азов". Повечето украинци ги смятат за бойци, които защитават страната си срещу могъщото превъзходство на агресора.