Какво се случва с отхвърлените кандидат-бежанци?

По правило Германия дава бежански статут на хора, които биват политически преследвани в родните си страни. Тъй като Федералната служба за миграцията и бежанците изхожда от презумпцията, че хората от т.нар. "сигурни трети страни" не попадат в тази графа, нито пък бягат от войни, в 99% от случаите тя отхвърля молбите им за убежище като неоснователни. За такива страни още през миналата година бяха обявени Сърбия, Македония и Босна и Херцеговина, а от 1 ноември 2015 към тази група бяха включени също и Косово, Албания и Черна гора.

Въпреки че молбите за убежище на хората от тези държави са на пръв поглед неоснователни, Федералната служба за миграцията и бежанците е задължена да провери подробно всеки отделен случай. Това означава, че нейните служители изслушват личните истории на кандидат-бежанците, в които те подробно описват причините, накарали ги да избягат от родната си страна. Освен това мигрантите имат право да обжалват решението на службата, в случай че молбата им за убежище бъде отхвърлена. Юристът Максимилиан Пихл от организацията "Pro Asyl" подчертава обаче, че за хората от тези страни важат други срокове. Докато при бежанците от Сирия и други кризисни региони тази процедура може да продължи няколко месеца, при хората от Западните Балкани случаят се изяснява много по-бързо. Пихл изтъква също така, че гражданите на "сигурните трети страни" нямат шанс при обжалването на решението за отхвърляне на молбата им за убежище. Актуалните данни доказват твърдението му: през август 2015 убежище в Германия са получили само 0,4% от кандидат-бежанците от Македония, 0,2% от Албания, 0,3% от Косово и едва 0,1% от Сърбия.

Кой получава временно убежище и право на работа?

Когато дадена молба за убежище бъде отхвърлена, това задължително става писмено - на немски, а често пъти и на родния език на кандидата за убежище. Оттук нататък има две възможности: кандидатът може да напусне Германия в рамките на дадения му срок, или да не приеме решението. Кандидатите за убежище, идващи от т.нар. "сигурни трети страни", разполагат с правото в рамките на една седмица да оспорват решението пред Административния съд. Останалите кандидати имат две седмици време за същото. Докато трае обжалването се спира процедурата по връщането на кандидата за убежище в родната м устрана. Това спиране се нарича "търпимост". Тя се прилага и тогава, когато съществуват определени препятствия пред завръщането на кандидата в родната му страна - например заболяване, което там не може да бъде лекувано. Търпимостта може да бъде удължена, но може и да бъде предсрочно прекратена. За хората, които остават в Германия в рамките на тази процедура, важат специални правила по отношение на полагането на труд.

Юристът Пихл обръща внимание на факта, че хората от Западните Балкани по принцип не получават разрешително за работа в Германия. Службите аргументират решението си с "принципите на германската миграционна политика". В прав текст това означава следното: че за т.нар. икономически мигранти не бива да съществуват никакви стимули, които да ги карат да подават молби за убежище. Те трябва да знаят, че няма да получат право на шестмесечен престой, както и че няма да имат право да работят. Факт е, че за тях важат много по-строги правила, отколкото за кандидат-бежанците от други краища на света.

Ако кандидатът за бежански статут е получил категоричен отказ, то властите му определят конкретен срок, в рамките на който той е длъжен да напусне Германия. В повечето случаи става въпрос за един месец. Предполага се, че за това време мигрантът би трябвало да успее да се сбогува с познатите си, да отпише децата си от училище и да уреди всички други въпроси, свързани с връщането в родната му страна. През това време хората, на които им е било отказано убежище, получават финансова и материална подкрепа.

Ако обаче мигрантът не напусне страната в рамките на определения срок, той бива екстрадиран. Службите често не назовават конкретна дата. Възможно е дори полицията да нахлуе в дома му през нощта и да го откара директно на летището. В такъв случай мигрантът няма никакво време да опакова багажа си или да се сбогува с познатите си хора в Германия. Особено за децата това може да бъде силно травмиращо. Точно затова Федералната служба за миграцията и бежанците препоръчва на мигрантите да се върнат обратно в родните си страни в рамките на зададения от тях срок. Така те могат да избегнат драматичното развитие на нещата.

Не чакайте до последния момент!

Всяка германска провинция подхожда по различен начин към хората, които трябва да бъдат екстрадирани. В Хамбург например местните власти поемат разходите по полета им. Те осигуряват и финансова подкрепа на завръщащите се за първите дни в родината. Подробности са публикувани на интернет страницата на хамбургската служба за чужденците. Там обаче не са назовани точни суми - те се различават в зависимост от конкретните случаи, казват служителите.

Конкретните цифри са посочени само за случаите, в които хората не напускат доброволно Германия в посочения от службите срок. Ако се наложи да бъдат екстрадирани от полицията, те са длъжни да поемат разходите по пътуването си сами. В последния момент един билет до държава от Западните Балкани може да излезе до 750 евро. Освен това те би трябвало и да плащат сами разходите си, в случай че се наложи да бъдат настанени в център за хора, които предстои да бъдат екстрадирани. Става дума за 111,40 евро на ден.

И още нещо: тези, които се върнат доброволно в родните си трани, имат право отново да пътуват до Германия, както и до другите страни от ЕС. Мигрантите, които обаче биват екстрадирани от полицията, получават забрана за повторно идване във Федералната република.