Какво става в Гърция?

Официално не се е случило нищо вълнуващо. Гръцкото правителство потвърди „своята подкрепа за финансовия министър Варуфакис, станал мишена на инсценирани публикации в международната преса”, както сопнато гласи формулировката в един нон-пейпър на премиерския кабинет. Но още в следващия абзац се казва, че преговорите с международните кредитори вече ще води нов екип, който се намира „под контрола” на Варуфакис, но „се координира” от заместник-министъра на външните работи Евклид Цакалотос. Сменен е и главният преговарящ, който беше доверено лице на Варуфакис. Новият главен преговарящ Йоргос Хулиаракис минава за особено сговорчив и практичен човек, а според гръцките медии неговата деловитост хвалят и преговарящите от еврозоната.

"Варуфакис да подаде оставка!"

Бившата външна министърка Дора Бакояни смята обаче, че Варуфакис трябва да подаде оставка колкото е възможно по-скоро, защото със своя нарцисизъм само пречи на правителството. Алексис Папахелас, директор на вестник „Катимерини”, също обвинява Варуфакис, че е направил голяма грешка, превръщайки себе си в тема за медиите, вместо да представлява страната си. Папахелас казва: „Вече за всички е ясно, че пропиляхме три месеца. Сега обаче удари часът на истината, а и парите свършиха”.

След първото заседание на новия преговарящ екип вицепремиерът Янис Драгасакис заяви, че Атина ще търси споразумение с кредиторите още през първите дни на май. Засега не е съвсем ясно дали персоналните промени ще внесат и повече прагматизъм в действията на гръцката страна. Но лявото крило на управляващата „Сириза” вече предупреждава, че страната не бива да вдига бялото знаме. Депутатът Статис Леуцакос смята, например, че въвеждането на нова валута няма да е кой знае каква катастрофа. Той повтаря обвиненията, че ЕС се намира под германска власт и че направляваният от Съединените щати МВФ иска да доведе Гърция до финансов и социален банкрут. Неговата рецепта гласи: „Партия "Сириза" трябва да подготви трудещите се за голямата класова битка срещу вътрешните и международните политически и икономически елити”.

По-умерените политици в правителството избягват подобни гръмки изказвания. Но и те повтарят, че народът има право да участва във взимането на окончателното решение, ако преговорите с кредиторите отново влязат в задънена улица. Вицепремиерът Драгасакис споменава възможността да се проведат предсрочни избори или референдум. Подобни изявления вече е правил и новият координатор на екипа за преговори Цакалотос.

Атина няма пари

Успоредно с това правителството на Ципрас буквално изчегъртва нощвите, за да може да финансира пенсиите и заплатите. То задължи всички обществени институции, комуните, общините и регионалните администрации да преведат своите резервни фондове по една обща сметка в гръцката Централна банка. Това всъщност е принудителен държавен заем, който засяга включително и такива структури като университетите, градските библиотеки и службата по строителството и поддръжката на училищата. Възможността за такъв принудителен държавен заем бе създадена с един извънреден закон през 1950 година. Парадоксалното е, че сега от тази възможност се възползва именно лявата „Сириза” - навремето законът беше остро критикуван като недемократичен тъкмо от левите.

Председателят на Съвета на кметовете Йоргос Патулис нарича този заем „неприемлив”. Сдружението на регионите също реагира с възмущение, прозвучаха и предупреждения, че ще бъде сезиран Върховният съд на страната. Премиерът Алексис Ципрас проведе редица кризисни срещи по места и увери, че това е само временна мярка, а парите ще бъдат върнати. Но тази мярка изобщо няма да реши проблемите на Гърция. Правителството очаква да събере около 2 милиарда евро - пари, които едва ще стигнат за заплатите и пенсиите през април.