Какво става в Ухан: очевидец разказва за епидемията

Гайоз Цуцунашвили, който е лектор към Германската служба за академичен обмен DAAD, преподава в университета в Ухан. Той е бил в града, когато се разчува за появата на новия опасен коронавирус. Преди забраната за влизане и излизане от Ухан, въведена от китайските власти на 23 януари, Цуцунашвили успява да замине със съпругата си и с двегодишния им син за Австралия. Но продължава да поддържа връзка с приятели и колеги, останали в Ухан. Ето какво разказва преподавателят в интервю за Дойче Веле:

ДВ: Как разбрахте за появата на коронавируса? И как реагираха на тази информация жителите на града?

Цуцунашвили: Разбрах за вируса от социалните мрежи още на 31 декември. Същия ден една от моите студентки ми разказа, че в Китай се е появила опасна болест. На 1 януари информацията стана официална, закриха рибния пазар, който вероятно е бил източникът на вируса. Истината е, че в началото хората не се отнесоха сериозно към проблема, животът си течеше както преди. Не забелязах големи промени.

ДВ: Каква беше Вашата реакция? Изплашихте ли се?

Цуцунашвили: Беше малко страшно. Веднага се сетих, че преди няколко години имаше подобна ситуация в южен Китай. Затова, разбира се, се изплаших. С течение на времето ситуацията с коронавируса се изостряше все повече. И в даден момент осъзнах, че положението е наистина сериозно.

ДВ: Колко подробна беше информацията за случващото се, предоставена от властите?

Цуцунашвили: В самото начало нямаше подробна информация. Беше известно например, че са пристигнали хора от Пекин, закрили са пазара и са дезинфекцирали района. Това го съобщиха. Но нямах чувството, че съм добре информиран.

ДВ: Кога напуснахте Ухан?

Цуцунашвили: Преди близо седмица. Като преподавател в университета имам определени задължения. Освен това от Министерството на външните работи не дойдоха предупреждения, че трябва незабавно да напуснем страната. Направих всичко възможно, за да уредя нещата си максимално бързо, след което отлетяхме за Австралия.

За съжаление, в Ухан останаха много германски граждани. Постоянно съм във връзка с тях. Направих списък и го изпратих в германското посолство в Пекин - те искаха да разполагат с имената и координатите на германците, останали в Ухан. Много от приятелите ми напуснаха града, но там все още има около 30 германски граждани. Единият има висока температура, болен е. Той е под лекарско наблюдение, но не е ясно дали е заразен именно с новия вирус.

ДВ: Какво ставаше в града преди да заминете? Как се държаха хората?

Цуцунашвили: Все повече хора излизаха навън с предпазни маски. Сега вече това е задължително в Ухан. Освен това хората бяха много изнервени - това бе видимо. А сега научихме, че градът е напълно изолиран - не можеш да го напуснеш. Получих предупреждение от китайското външно министерство, че никой не може да напуска града. Всички жители на Ухан са го получили.

Хора, останали там, ми разказаха, че военните са затворили летищата и гарите, общественият транспорт също не работи - не се движат нито автобусите, нито метрото. Хората панически изкупуват продуктите в супермаркетите. Запасяват се с храна, защото не знаят какво ги чака. Германците, които са останали в града, ми изпратиха няколко видеа. На тях се вижда, че в супермаркетите е пълно с хора. Понякога се стига и до бой.

ДВ: Какво е положението с хранителните продукти в Ухан? Може ли да се говори за дефицит?

Цуцунашвили: Доколкото разбирам - да. Става дума най-вече за пресните продукти, за плодовете и зеленчуците - те не достигат.

ДВ: Как реагират китайските власти? Какви мерки взимат?

Цуцунашвили: Казаха ни, че трябва да избягваме струпванията на много хора и да се въздържаме от използването на обществения транспорт. Тогава мнозина се отправиха към летището, за да напуснат града. До 10 часа сутринта в четвъртък това все още беше възможно. Хората се опитваха да си купят и билети за влак, за да напуснат града.

Някои успяха, други - не. И тогава съвсем неочаквано съобщиха, че изолират града. От 10 часа сутринта вече никой не можеше да излиза и да влиза. Това, разбира се, предизвика паника сред населението. Сега всички са недоволни, че вече не могат да напуснат града. Ситуацията е необичайна, но няма какво да се направи - изискванията на властите трябва да се изпълняват. Мисля, че те правят всичко, което зависи от тях, за да запазят ситуацията под контрол.

Междувременно под карантина са цели 13 града в Китай, над 40 милиона души са засегнати от въведените ограничения. По последни данни, 876 души са заразени с новия коронавирус, 26 са починали от заболяването.