Какво стои зад плана на Турция за "презаселване" на бежанци?

Малко след започването на съвместни руско-турски военни патрули в Северна Сирия ситуацията в региона остава нестабилна, независимо от постигнатото споразумение между Русия и Турция в Сочи.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган е готов да изпрати обратно в страната част от 3,6-те милиона сирийски бежанци, които се намират в момента в Турция. Ердоган възнамерява да върне поне 1 милион от тях в така наречената “зона за сигурност” - областта, над която Турция получи контрол чрез военната операция “Извор на мира”. Турските власти обаче настояват, че изпращането им обратно на сирийска територия ще става само доброволно.

Доклад на неправителствената организация Амнести Интернешънъл наскоро отправи критики към Турция за това, че е принудила сирийски бежанци да напуснат страната. Турското правителство категорично отхвърли тези твърдения.

"Презаселване" на доброволен принцип?

Германският депутат от Християндемократическия съюз (ХДС) Андреас Ник, който е и член на Комисията по външните работи в германския парламент, заяви пред ДВ, че предлагането на перспектива за сирийците да се върнат в страната си, "е една възможност, но ние сме решително против всяко принудително презаселване на бежанци." Депутатът изтъкна, че връщането на бежанците на сирийска територия трябва да се извърши съгласно международното право. И допълни, че "Европа и Германия няма да подкрепят икономически каквото и да е било принудително репатриране“.

Зоната, контролирана от турската армия, е с дължина 120 км и ширина 32 км - тоест тя е много по-малка, отколкото предвиждаше първоначалния план на Ердоган, според който безопасната територия трябваше да се разпростира на 444 километра. Може да се очаква при това положение, че и броят на завърналите се ще е по-малък.

Според турското вътрешно министерство близо 330 000 сирийски бежанци са се завърнали в Африн след операцията “Ефратски щит”. Експертът Ойтън Орхан от базирания в Анкара Център за близкоизточни стратегически проучвания (ORSAM) смята обаче, че "има голяма вероятност много от тези хора междувременно да са се върнали в Турция нелегално, защото не са успели да намерят това, на което са се надявали, и сега живеят там като нерегистрирани бежанци."

Орхан твърди също така, че ако връщането в Сирия се осъществява на доброволен принцип, броят на завърналите се няма да е много голям. Той посочва, че „от 3,6 милиона сирийци само 10-15% идват от източната част на Ефрат. Ако очакваме хората да се върнат по домовете си, то не повече от 500 000 души ще решат да се върнат в Сирия“.

Турският опозиционен политик Умит Оздаг от националистическата “Партия на доброто” е на различно мнение. Пред ДВ той посочва, че "има неяснота относно доброволното връщане в Сирия" и обяснява, че приетият през 2014 г. регламент за временна защита недвусмислено уточнява условията на подобни репатрирания: "Когато войната приключи, сирийците ще трябва да се върнат по домовете си. С други думи, който твърди, че това ще се случва доброволно, греши."

Бежанците - разменна монета?

Турция позволи на сирийските бежанци да влизат в страната през 2012 г., след началото на гражданската война. Но през последните години заради икономическите проблеми, пред които е изправена Турция, отрицателните настроения към сирийските бежанци се засилват.

Президентът Ердоган иска да спечели обратно на своя страна избирателите, като намери решение на бежанския проблем. Затова той често заплашва Европейския съюз, че няма да се съобразява със споразумението за бежанците, сключено между Анкара и Съюза през 2016 година. Турският президент неведнъж е заявявал, че страната му щяла да „отвори вратите" за по-нататъшно нахлуване на бежанци в Европа. Това поражда страхове в много държави от ЕС, които се притесняват от евентуална нова бежанска вълна, която може да надхвърли измеренията на мигрантския прилив през 2015 г.

Позицията на Германия 

За германското правителство политическото решение в Сирия остава приоритет. Въпреки че предложението на германския министър на отбраната Анегрет Крамп-Каренбауер за международна "зона за сигурност" не срещна подкрепа на национално и на международно ниво, ХДС очевидно все още обмисля възможността за международен ангажимент в Северна Сирия. Андреас Ник е убеден, че темата ще бъде част от дневния ред на редовните консултации преди срещата на върха на НАТО в Лондон в края на тази година.

Посочвайки неотдавнашните военни конфронтации между турските войски и силите на сирийския президент Башар Асад и визирайки сделката, постигната в Сочи, Ник казва: „Трябва внимателно да се следи дали това турско-руско споразумение наистина ще доведе до стабилизиране на ситуацията в региона. Аз съм доста скептичен по въпроса."