Какво точно става в Полша?

"Не искаме да сме догматично или доктринерско правителство, нито пък правителство на крайностите. Искаме да съставим правителство, което да обединява интересите на икономиката с тези на обществото, а така също и европейската перспектива с нашата полска, национална гледна точка", заяви полският премиер Матеуш Моравецки вчера, когато новите министри в кабинета полагаха клетва за встъпването си в длъжност.

На церемонията присъстваше и президентът Анджей Дуда, по чието настояване преди това бяха освободени осем министри. Без съмнение ремонтът на кабинета е лична политическа победа за Дуда. Симптоматично бе отсъствието на човека, който всъщност дирижира властта в Полша – става дума за лидера на управляващата партия "Право и справедливост" (ПиС) Ярослав Качински.

Краят на недосегаемия

Най-голямата изненада безспорно е свързана с освобождаването на досегашния военен министър Антони Мачеревич. Дълго време той беше вторият човек във властта след партийния лидер Качински и поради тази причина бе смятан за недосегаем. А голямата му страст - да издирва и изкарва наяве стари обвързаности от комунистическо време, склонността му да вижда навсякъде  заговорнически теории и близостта му до крайно консервативното "Радио Мария" го бяха превърнали в галионна фигура на национално-католическите среди в страната.

В тлеещия от месеци конфликт между него и младия държавен глава, който е и главнокомандващ на въоръжените сили, Мачеревич очевидно беше надценил своите сили. Не е изключено неговото уволнение, както и изненадващата смяна на премиерката Беата Шидло през декември, да са резултат от една по-голяма сделка между Дуда и Качински: нов премиер, ремонт на кабинета и връщане от крайнодясното към центъра - срещу президентски подпис под оспорваните закони, свързани със съдебната реформа. Дуда, който дълго време беше осмиван като марионетка на Качински, показа с това, че владее и изкуството на политическите сделки.

Експерти вместо идеолози

Новите лица в правителството на Моравецки не са идеолози, а уважавани експерти в своите области: външният министър Яцек Чапутович, финансовата министърка Тереса Червинска или новият министър на инвестициите и развитието Йежи Квечински. А с назначаването на най-верните си съпартийци и сподвижници на два ключови поста - Йоахим Бруджински  става вътрешен министър, а Мариуш Блашчак - министър на отбраната, Качински явно се е погрижил и за това младият полски премиер да бъде държан под око.

Твърде неудобна роля изглежда е получила доскорошната министър-председателка Беата Шидло, която се радва на висока популярност в провинцията: в новата си функция на вицепремиер тя не само ще трябва да следи отблизо Моравецки, но и да се профилира като потенциална конкурентка на Дуда за следващите президентски избори – като вид предупреждение и дисциплинираща мярка за сегашния президент.

Ремонтът на кабинета беше извършен в много особен момент. В края на 2017 година Европейската комисия откри наказателна процедура срещу Полша заради нарушения на правовите принципи. Заговори се дори за съкращаване на европейските субсидии за страната. На този фон мнозина се запитаха какъв ли точно сигнал е трябвало да излъчи вчерашната среща на Моравецки с председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер.

Жестове на помирение?

Най-важният въпрос обаче е дали въпросната среща е била замислена просто като пиар-трик от страна на Варшава, или наистина се очертава сериозна корекция на досегашния полски курс? Едно нещо обаче е ясно още сега: тандемът Дуда-Моравецки обединява двама политици, които застъпват умерено консервативни и прагматични позиции едновременно. Те са новото, младо лице на национално-консервативните сили в Полша, което поражда известна надежда за бъдещето на тази политически разединена страна. Брюксел няма да сбърка, ако вместо да заплашва, се възползва от шансовете за ново начало.

Същото, впрочем, се отнася и за Берлин: новият полски външен министър вече обяви, че първото му официално задгранично пътуване ще е до София (защото България в момента е ротационен председател на ЕС), а второто - до Берлин. И подчерта, че Германия е важен партньор на Полша. Може би откъм Варшава вече наистина започва да духа нов вятър?