Какво ще стане в Холандия?

Спорът с Турция може да се окаже предизборен подарък за Марк Рюте. Конфликтът даде възможност на холандския премиер да се покаже като активен и енергичен правителствен ръководител. "Ние теглихме една червена линия, отвъд която не бива да се преминава", заяви той по повод забранените изяви на двама турски министри в Холандия. Рюте изясни и това, че близо 400-те хиляди жители на Холандия от турски произход "са холандски граждани", а не турски, както твърди правителството в Анкара. В същото време той заяви, че полага усилия, за да настъпи деескалация в двустранните отношения и че вече многократно е разговаря с турския министър-председател. Рюте обаче подчерта: "Няма да позволим да ни изнудват", показвайки ясно по чии правила ще се играе играта. Всичко това може да даде допълнителен успешен тласък на либералната Народна партия за свобода и демокрация (НПСД) на Марк Рюте. Последните социологически анкети показват, че НПСД води с 16% от гласовете и би станала първа сила в силно разноликия и сегментиран холандски парламент.

Успехите и грешките на Рюте

Рюте обаче успя да отбележи успехи като премиер и преди да избухне конфликтът с Турция. Така например той изведе страната от икономическата криза: днес икономиката бележи ръст от 2%, а безработицата е едва 5%. С други думи: страната се развива добре. Независимо от това премиерът е крайно непопулярен сред сънародниците си, което намалява шансовете на неговата партия за успех на утрешните избори.

Основната причина за лошия имидж на Рюте са неизпълнените обещания, които той даде по време на втория си мандат. Той беше обещал например нови социални облаги на холандците, които обаче така и не бяха реализирани. Същевременно през последните няколко години правителството му наложи икономии за санирането на бюджета, което никак не се хареса на хората в Холандия. Освен това Рюте, който не е семеен, живее крайно дискретно и не дава никакви информации за личния си живот. В страна, в която се живее "без пердета" и съседите на практика знаят почти всичко едни за други, не се гледа с добро око на подобна тайнственост.

Може обаче все пак да се окаже, че дяснопопулисткият съперник на Рюте - Герт Вилдерс - си е направил предизборните сметки без кръчмаря. В края на миналия месец неговата популярност започна да спада – сега неговата Партия на свободата има три процента по-малко одобрение от либералите в правителството. След една кратка предизборна изява през февруари, на която Вилдерс изложи няколко свои популярни тези пред купища журналисти и изчезна набързо, придружен от телохранителите си, той на практика започна да води предизборната си кампания изцяло и само в Туитър.

Непосредствено преди края на предизборната борба, Герт Вилдерс все пак смени тактиката и вече по-често се показва пред обществеността, а в понеделник вечерта (13.3.) дори участва в телевизионен дуел с премиера Рюте. Вилдерс беше и един от първите, които веднага оцениха потенциала на спора с Турция и започнаха да се възползват от него. Само че премиерът беше този, който действаше активно, докато Вилдерс трябваше да се задоволи с това да сипе обиди срещу турците.

Най-големият си успех Вилдерс несъмнено постигна в международния печат. През последните години бяха изписани стотици статии за него, за ужасното му минало, за съмнителните му финансови източници и засилващата му се радикализация. От британския "Гардиън", през френския "Льо Монд", та до американския "Уолстрийт Джърнъл" - международните медии се надпреварваха да го описват като заплаха за обединена Европа, която ще извади и Холандия от ЕС и ще даде нов тласък на десния популизъм.

Какво казват проучванията?

Последните допитвания обаче сочат, че 87% от холандците са против Вилдерс. С подобен резултат той не може да поеме управлението в Хага, нито пък да поведе ново масово движение срещу ЕС. Десният популист си остана предимно и основно медийно явление.

В момента в Холандия има шест партии, които биха могли да получат двуцифрен резултат на изборите в сряда. За съставянето на правителство ще е необходима коалиция от поне четири партии – като никоя от останалите не желае да влезе в съюз с Партията на свободата на Вилдерс. Предполага се, че бъдещото холандско правителство би могло да бъде съставено от центристката партия D66, християндемократите, социалистите и Зелените. Особено впечатляващ е успехът на новия партиен лидер на Зелените леви (GroenLinks) Йесе Клавер, който увеличи одобрението на своята партия от три на 11%. Клавер се бори за открита и проевропейска Холандия и е категоричен противник на Герт Вилдерс и неговите представи за бъдещето на страната.