Какво ще стане с германските войски в Косово, ако Берлин признае независимостта му?

По заглавните страници на трите списания тази седмица са теми, далеч от политиката. „Магията на научните изследвания” четем на корицата на „Шпигел”. Темата на броя му е свързана с преподаването на естествените науки в германските училища. „Щерн” пък посвещава броя си на заболяването Алцхаймер, от което страдат все повече възрастни хора. „Фокус” както обикновено раздава полезни съвети в темата на броя си, посветена този път на спокойния сън.

Защо Германия е готова да признае независимостта на Косово?

"Берлин иска да постигне мир с едно оспорвано в международното право признаване на балканската провинция Косово", пише "Фокус". В статията под заглавие "Това е една сива зона" четем:

В Берлин аргументират желанието си за признаване на Косово с това, че в противен случай Западът ще изгуби всякакво влияние над бъдещото правителство в Прищина. победитялет в косовските избори и бивш шеф на бойците от АОК Хашим Тачи обеща, че ще се реваншира. Първо, той е готов да постави под контрол проявите на насилие от страна на сънародниците си. Второ, ще се съгласи с международно наблюдение на косовската независимост. И трето, ще гарантира широки правомощия на сръбското малцинство. Освен това Тачи заяви, че ще координира със САЩ и ЕС всяка крачка към създаване на новата държава. Остава надеждата че Тачи ще изчака с обяваненето на независимостта до февруари, за да не се стигне до победа на радикалните сили в насрочените за януари президентски избори в Сърбия.

Защо умиротворителните сили трябва да останат в Косово?

За да не експоладира отново балканското барутно буре международните умиротворителни сили с мандат от ООН и ръководени от НАТО ще останат в Косово.Бундестагът обаче обвърза присъстивето на германските войници в Косово с резолюция 1244 на ООН. Това може да се окаже препъни камък за Берлин, защото в момента, в който Германия и останалите западни страни признаят Косово като самостоятелна държава тази резолюция престава да същестува.Единствената възможност за оставане на международните умиротворителни сили в Косово е, ако те получат покана за това от правителството в Прищина. Това обаче означава и ново решение на Бундестага за участието на Бундесвера в международните части в Косово. За разлика от мандата на ООН обаче поканата от правителството в Прищина ще озаначава, че международните войски не са длъжни да защитават всички граждани на Косово,т.е. включително сръбското малцинство."При какви условия ще останат тогава нашите войници там?" пита депутатът от либералната партия Райнер Щинер и добавя: "Това е една сива зона".

И докато дипломатите опипват почвата, а депутатите размишляват, военните са привидно спокойни. "Не очакваме изненади, но сме готови за всичко", казват от германския контингент на умиротворителните сили. Никой не се опасява от въоръжени действия на сърбите. не само защото западните войски са много по-добре подготвени и въоръжени от сръбските. В случай на нужда съюзниците от НАТО биха могли да изпратят бойни самолети, на които Белград не би могъл да се протипостави.

Министрите на отбраната от ЕС се договориха да забавят темпото, с което се намалява броя на европейските сили за сигурност в съседна Босна. В тамошната република Сръбска вече се ширят заплахи за отмъщение в името на Косово. Непредвидимите акции на бойни групировки, независимо от коя страна са най-големият риск, казват правителствените стратези в Берлин. В съзнанието на германците Бундесверът отдавна не присъства истински на Балканите. Това обаче може да се промени, прогнозира мрачно списание "Фокус".

Ще се обтегнат ли германо-грузинските отношения заради арестувания в Берлин бивш грузински министър?

Арестуваният миналата седмица в Берлин бивш грузински министър на отбраната Иракли Окруашвили е поискал политическо убежище в Германия. Окруашвили е издирван от Интерпол по искане на грузинските власти, припомня "Шпигел".

"Сега те искат екстрадирането на бившия министър и поставят Берлин в доста неудобно положение. Окруашвили е обвиняван в злоупотреба с властта и пране на пари. Европейското споразумение за правна помощ изисква от Берлин да предаде Окруашвили на Тбилиси.

Правозащитници обаче предполагат, че с разследването срещу бившия грузински министър на отбраната сегашният грузински президент се опитва да отстрани един от политическите си противници. 34-годишният Окруашвили премина на страната на опозицията, след като обвини грузинския президент в корупция, подстрекателство към убийство и го нарече "модерен Хитлер", припомня списание "Шпигел".