Какво я чака България

Изборът на конституционалиста Георги Близнашки изглежда като отстъпка пред гражданското общество, което със своите продължили с месеци протести срещу последните две правителства за първи път от края на комунизма насам доведе до политически последствия, отбелязва австрийският "Виртшафтсблат". Изданието припомня, че Близнашки се е застъпвал за промени в избирателното законодателство, които биха намалили влиянието на партийните централи върху парламента. Но начинанието му не се увенча с успех.

"Тиролер цйтунг" от своя страна отбелязва, че Близнашки поема управлението на една разцепена страна, а самият той разцепва мненията на наблюдатели, медии и граждани. Назначавайки служебното правителство, президентът Росен Плевнелиев очерта неговите приоритети: подписването на споразумението с Европейската комисия за финансовия период 2014-2020 и стартирането на процедурата за включване на България в Европейския банков съюз след решението, взето като реакция на аферата около КТБ. "Виртшафтсблат" описва накратко банковите скандали, разтърсили страната през юни, и отбелязва, че българското общество е особено чувствително към проблеми в банковия сектор, тъй като вече е преживяло един срив в системата през 1996-1997. Посочва се още, че, според разпространявани в България информации, зад пусканите за двете замесени в скандалите банки неверни информации стояли кръгове около техните собственици, опитали се по този начин да уязвят "противниковата" банка. Нищо от това обаче не е доказано, макар да бяха извършени множество арести.

След изборите - като преди тях

"Банковата криза удари страната във фаза на голяма политическа несигурност: след евроизборите, на които отбеляза значителен плюс, ДПС излезе от правителството, в което дотогава участваше заедно със социалистите - според наблюдателите: за да може движението да влезе в коалиция с ГЕРБ след предсрочните парламентарни избори. И след тях обаче не се очаква сформирането на работещо мнозинство, тъй като новият изборен кодекс елиминира всички елементи на мажоритарния вот, а валидният сега пропорционален принцип ще доведе до по-нататъшно раздробяване на парламента с повече малки партии.

"Виртшафтсблат" посочва още, че заради променливото мнозинство в парламента и натиска отвън, на правителството не му е било лесно да осъществи реформи. Вместо това постоянно се е стигало до популистки решения, предизвикващи учудване навън. Такова е например решението българско гражданство да се дава срещу инвестиция в размер на половин милион евро, което се натъкна на ветото на президента Росен Плевнелиев. Друг пример е поисканото от "Атака" удължаване на забраната за чужденци да купуват земеделски земи в България (в противоречие с правото на ЕС), което бе отхвърлено от Конституционния съд. Тези решения определено нямаха за цел да привлекат чуждестранни инвестиции, а и след избухването на протестите правителството постоянно атакуваше чуждестранните енергийни концерни, обвинявани за високите цени на тока.

Най-бедната страна в ЕС

България остава най-бедната държава в Европейския съюз. Брутният вътрешен продукт на глава от населението съставлява едва една седма от този в Австрия, посочва "Виртшафтсблат". И тъй като икономиката се отвори сравнително късно за западните инвеститори, вложенията са предимно в сектори, насочени към вътрешния пазар: търговия, недвижими имоти и услуги. Ориентираните към износа браншове, каквито бяха основани в редица други държави, до голяма степен липсват, поради което и експортният дял на икономиката създава по-малко от половината от БВП. Именно по тази причина българската икономика не бе толкова силно засегната от кризата, но и няма как да спечели от подема, усещан по линия на износа.

Трайните протести през 2013 дадоха отражение и върху икономиката. С растеж от само 0,9 процента тя остава далеч от своя потенциал. През тази и следващата година напредъкът също се очаква да е ограничен - не на последно място поради икономическата слабост на Русия, която е важен търговски партньор на България. Прогнозираният растеж от 1,4 до 2,1 процента надали ще се окаже достатъчен за осезаемо намаляване на безработицата. А и дали набелязаните показатели ще бъдат достигнати, ще зависи също и от политическото положение като цяло.

В периода от 2007 до 2013 България можа да усвои само 52 процента от средствата по линия на структурните фондове на ЕС. И срокът до края на 2015 трябва да бъде използван за усвояването поне на част от остатъка. Съвсем не е сигурно обаче, че това ще се окаже възможно, тъй като актуалната управленска криза затруднява и корекциите на установените недостатъци на Закона за обществените поръчки. Освен това на отделните ведомства не им достига и кадрови капацитет, посочва австрийското издание.