Каквото каже Путин?
24 февруари 2016
По време на Мюнхенската конференция по сигурността руският премиер направи изявления, с които създаде впечатлението, че Москва отива на твърд курс на конфронтация със Запада. Но по всяка вероятност това беше просто една малка акция в рамките на т.нар. психологическа война, защото поне в Сирия руското ръководство е изглежда заинтересовано от сътрудничеството, договорено на същата тази конференция. Без тежката дума на Москва сирийският президент Асад едва ли щеше да се съгласи на примирие и избори. Съвсем очевидно е, че Русия държи под контрол тиранина в Дамаск. И то по простата причина, че без руска помощ неговите войски са много по-слаби, отколкото смятаха мнозина.
Сметките на Москва
Руската готовност за военно примирие не е някакво чудо или щастливо стечение на обстоятелствата. Защото Путин определено има интерес от военна деескалация. Той вече постигна много, при това без големи усилия. Стабилизира съюзника си, увеличи руското влияние в Сирия и в Близкия изток и в крайна сметка постигна това, което не му се удаде в Украйна - американците седнаха на масата за преговори заедно с руснаците. И това не е само балсам за душата на едно държавно управление, което иска отново да бъде световна сила, но и предлага многообещаващи изгледи за по-нататъшни стратегически сделки с Вашингтон. А и от гледна точка на Москва удължаването на конфликта в Сирия не носи почти никакви значими ползи, но пък в същото време би могло да увеличи значително разходите. А те и сега са достатъчно високи, както показва крахът в руско-турските отношения.
Лъч надежда
Украинската криза ни научи, че не бива да вярваме на всичко, което казва Кремъл. Затова сега трябва да изчакаме дали договореното примирие действително ще влезе в сила в събота. И дали ще се спазва. Сирийската опозиция с право напомня, че под маската на борбата срещу джихадистите режимът в Дамаск може да продължи да я атакува. Освен това не е сигурно дали регионалните сили - и преди всичко Турция, Иран и Саудитска Арабия, ще се включат в играта. Но въпреки всичко това не е пресилено да твърдим, че след пет години война сега за пръв път има изгледи за прекратяване на кървавата баня в Сирия.
Николас Бусе, "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг"
Всички права запазени. Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main