Както по старо съветско време...

През 2007 година германският Червен кръст и Дружеството за исторически изследвания на немците от Русия сключват споразумение с Университета в Архангелск и областния архив на вътрешното министерство: на архангелския историк професор Михаил Супрун се възлага да събере данните за около 40 000 етнически германци, станали жертва на Сталиновия режим.

Кръгът е доста широк и към него спадат както руски граждани от немски произход, които са били заточени преди 1941 година, така и войници от Вермахта, попаднали в съветски плен. Много от тях свършват в лагери в района на Архангелск. Дружеството за исторически изследвания възнамерява да документира съдбата на всички жертви в една възпоменателна книга.

За всяко провинение се намира и параграф

Само че това явно не се харесва на някои в местните руски органи на властта. Както по старо съветско време, за всяко провинение се намира и съответен параграф: със събирането на данни и планираната публикация професор Супрун нарушавал параграф 136 на наказателния кодекс, в който става дума за защитата на личната сфера.

Всъщност Супрун събира само общи данни като име, рождена дата, професия, семейно положение, дата и причина за заточението. "Страданията по времето на Сталин не са интимни семейни тайни", казва адвокатът на обвинения Иван Павлов. "Тук става дума за отношението на човека към държавата и следователно за всички нас."

Само че обвинителите виждат нещата по друг начин. Службата за вътрешна сигурност оказва натиск върху близки на жертвите, обискира жилището и бюрото на Супрун. Последният е успял вече да събере данни за 8 000 души, част от които са предадени на германския Червен кръст.

След което е принуден да спре. През октомври 2011 започна съдебният процес. Прокуратурата искаше две години затвор, присъдата обаче се оказа по-мека: Супрун бе признат за виновен, но остана ненаказан, тъй като "провинението" му било изгубило вече давност.

Въпреки това ефектът от станалото се усеща в Русия. Механизмът на сплашване функционира. Поне двама историци съобщиха, че се отказват от намерението си да разровят архивите за политическите затворници в СССР. Поначало архивите в Русия са бастион на властта и съответно труднодостъпни. Все пак нещичко се промени след края на СССР.

Работата в един от дванайсетте архива, с които разполага Федералната архивна служба и които документират историята на литературата, икономиката и Военно-морския флот, междувременно е чиста рутина. Употребата на преносими компютри вече не е забранена. Ограничението до максимално 500 копия на година, което по-рано служеше като инструмент на цензурата, не съществува повече.

Новата руска идентичност е половинчата

И все пак: някои от най-важните архиви на Русия остават собственост на съответните министерства, съхранявайки съветския дух на пазене на тайна. Тук влизат архивите на министерствата на външните и вътрешните работи, на отбраната, както и на тайните служби. Федералната архивна служба няма власт над тях.

Защо гласността спира, когато става дума за деликатни исторически документи? Причината е проста: руското ръководство отново полага усилия за лъскането на имиджа си. А и Путин обяви победата над хитлеристка Германия за основен стълб на новата руска идентичност.

Говори се, че Кремъл планирал създаването на архив на Втората световна война, за който щели да се отпуснат много пари. В същото време осмислянето на най-мрачните епизоди от съветската история, свързани не само с престъпленията на Сталин, но и с годините на Брежнев, преследването на дисидентите, потискането на Източна Европа - всичко това остава далеч на заден план. Тези теми не са табу, те са просто нежелателни.

АГ, ДПА, АФП, ДЦ, С. Гяуров; Редактор: Б. Узунова