К. Хауке: "Не беше само физическата болка от изнасилванията“

Историята на Карл Хауке започва в началото на 1960-те години, когато учел в един католически пансион в град Бон. Между неговата 11-а и 15-а година редовно бил изнасилван от един свещеник – най-малко веднъж седмично. Но това далеч не било всичко. Хауке бил принуждаван да се изповядва за тези деяния – пред човека, който ги извършвал. „Всяка седмица ходехме на изповед. И тогава зависеше единствено от настроението на свещеника в какво точно да се състои изкуплението на вината – често пъти трябваше да отида на нова среща с него и така всичко се повтаряше до безкрай. Или пък ми казваше: Тази вечер или утре сутрин ще мина да те навестя в спалнята“.

"Ясно беше усещането за унижение" 

По онова време Хауке не смеел да се довери никому, а и не можел напълно да осъзнае какво се случва с него. Тогава още не знаел, че и много други негови съученици от пансиона са подложени на същите изпитания. „Но макар да не сме знаели как точно се нарича това престъпление и какви са неговите последствия, усещахме нещо повече от физическата болка – много ясно беше усещането за унижение и за това, че сме „използвани“, казва Хауке.

Когато навършил пълнолетие, дълго време изобщо не си спомнял за преживяното. Бил работохолик, който работи по 14 часа на ден, без да знае какво точно го подтиква към това. Чувствал се и не съвсем здрав – имал сърцебиене и различни други оплаквания. Докато в един момент не дошло обяснението за всичко. През 2010 в Германия бе разкрит най-големият скандал в църковната история на страната, свързан със сексуални издевателства над малолетни.

„По онова време още не виждах връзка между здравните ми проблеми и преживяното в интерната, но постепенно в паметта ми изплуваха всички стари събития“, казва Карл. Това го довело до такава душевна криза, че на 61-годишна възраст направил опит да се самоубие - неуспешен. След това Карл започнал терапия, която да го научи как да започне живота си отново и да преодолее усещането, че е жертва.

"Това дебелоочие на църквата надминава всичко"

Преди две години архиепископът на Кьолн – кардинал Райнер Мария Вьолки – обяви, че ще има обхватно и независимо разследване на случаите на сексуално насилие в църквата. Карл и останалите засегнати тогава били изпълнени с надежда, че най-сетне ще бъдат оповестени имената на извършителите и че църквата ще поеме отговорност за престъпленията. Карл Хауке и някои други жертви били поканени да участват в съвет, изразяващ интересите на засегнатите.

Само че разследването така и не изяснило нищо. Кардинал Вьолки и неговата епархия предпочели мълчанието. На едно заседание в края на октомври било обявено, че разследването „не почива на сигурна правна основа“ и че съдържало „недопустимо предварително осъждане“. Кал Хауке бил потресен и напуснал съвета.

Специалистът по църковно право Томас Шюлер казва в тази връзка: „Занимавал съм се и преди с тъмната страна в историята на църквата, но това, което върши сега кьолнската епархия, надминава всичко останало по своето дебелоочие и задкулисни машинации“.

"Все още чакам справедливо възмездие"

Карл Хауке отново е затиснат от старата травма, едновремешните симптоми отново го спохождат: „Засегнатите отново бяха използвани. Хората, които и без това бяха пожертвани от църковния клир, сега понасят нова гавра – само и само да бъде защитена институцията“, казва Хауке.

За него тази далечна история още не е приключила. Неговият мъчител е починал през 80-те години, така че лично от него той повече не може да поиска сметка за деянието. Той обаче се е надявал, че институцията, която е плащала на свещеника, ще поеме публична отговорност. За това, че си е затваряла очите, и че е имало структури, които да улесняват подобни деяния.

„За всичко това – все още чакам справедливо възмездие“, казва Карл Хауке, макар и да не вярва, че някой ден ще го доживее.