„Кастрираха мъжете с нож"

84-годишният Мано Хьоленрайнер ни посреща в двора на къщата си в баварския град Метенхайм. На снимките в антрето се вижда как Мано показва на бившите германски президенти Кристиан Вулф и Йоахим Гаук номера си от Аушвиц: Z 3526. Z означава "Zigeuner”, тоест “циганин”.

"Всеки иска да ми види номера", казва Мано Хьоленрайнер и вдига ръкава си.

През нощта на 2 срещу 3 август 1944 година в действие влиза зловещият "цигански лагер" Аушвиц-Биркенау. Според нови проучвания на историците от тамошния музей, в него смъртта си намират не 2900, а най-малко 4000 мъже, жени и деца. Мано Хьоленрайнер пристига в Аушвиц заедно с родителите си и сестра си Йозефине, преди да бъде изпратен в концентрационния лагер в Равенсбрюк. В Аушвиц умират голяма част от роднините му, включително и любимата му баба.

Детските трупчета стигали до тавана

Когато си спомня преживяното, Мано Хьоленрайнер сякаш отново  чува писъците на жертвите, а мъртъвците възкръсват пред вътрешния му взор. "Майките плачеха за умрелите си деца, а трупчетата сетне просто ги хвърляха върху купчината с други мъртъвци. Бяха толкова много, че достигаха височина като до тавана", казва Хьолнерайнер и вдига нагоре измъчения си поглед  - сякаш труповете са тук, под покрива му. 84-годишният мъж всъщност би искал да забрави всичко това, "но спомените продължават да се връщат”. Съпругата му разказва за ужасните му стенания, когато нощем сънува кошмари. Мано я поглежда с благодарност: "Толкова много е преживяла заради мен..."

Z като Zigeuner

До началото на Втората световна война Хьоленрайнер изобщо не мисли за себе си като за циганин-синти. Осъзнава произхода си, едва когато баща му и чичо му са изхвърлени от армията по "расово-политически причини".  В списъците на малцинствените групи, които изготвя нацисткият Център за расова хигиена, семейството се води като "цигански мелези". През март 1943 г. рано сутринта Мано и родителите му са арестувани и отведени в полицията. Там ги държат зад решетки заедно с други техни роднини. Мано Хьолнерайнер и до ден-днешен не може да го преглътне: "Та всички ние бяхме германци! Моите дядо и прадядо са служили в армията. Ние сме германски синти. Родът ни от векове живее в Германия”.

Избити деца, унизени жени, кастрирани мъже

По-късно ги откарват на една от мюнхенските гари, където ги товарят в конски вагони - без храна, без тоалетна, което било истинско унижение за жените, припомня си Мано Хьолнерайнер. От баща си научава, че уж щели да получат ферма в Полша, но с пристигането в Аушвиц-Биркенау бързо разбира, че това е лъжа. Постъпват с тях, както с всички останали - татуират им номерата и им остригват косите.

“Не мога да ви опиша какво изживяхме в Аушвиц, беше много по-страшно от това, което ви разказвам сега,” с въздишка добавя Мано. Всички познавали огъня от комините и миризмата на изгоряло месо, идваща от близкия крематориум. През 1944 г., докато премествали семейството с влак в друг концентрационен лагер, локомотивът внезапно дал на заден ход - към крематориумите. Всички се разпищели, защото веднага решили, че отиват в газовата камера. Накрая влакът все пак се отправил към Равенсбрюк.

Там разделят семейството, а мъжете са кастрирани по най-грубия начин, с нож. Мано успява да се скрие под леглата, където прекарва  дни наред. ”Беше пълно с тлъсти плъхове, спомням си, че едва не умрях”. След бруталната кастрация баща му и другите мъже направо останали без сили. За да им помогне, десетгодишното момче се опитва да открадне храна от кухнята на затворниците. Залавят го и го принуждават да прескача напред-назад една дървена пейка - чак до припадък. Когато губи съзнание, Мано пада и наранява крака си – белегът се вижда и до днес.

Два куршума за двама евреи били много

След Равенсбрюк 10-годишното дете е изпратено до концентрационния лагер "Заксенхаузен", а от там поемат на запад, на така наречения "Поход към смъртта”. Няколко хиляди лагерници умират от студ и изтощение, други са разстреляни от охраната. Мано разказва още един ужасяващ спомен: преди да ги разстреля, есесовецът накарал баща и син да застанат един зад друг, а момчето да си отвори устата. Казано цинично, разиграл буквално поговорката "С един куршум два заека”. За евреи било жалко да се хабят два куршума!

Мано Хьолнерайнер успява да избяга и по-късно е спасен от току-що освободили се френски затворници, които го отвеждат в Париж. Там прекарва почти година, приютен от "леля Фифине" и сина й Паул, които са от Елзас, говорят немски и дори искат да го осиновят. По същото време го подлагат и на електрошокова терапия, заради неспирните кошмари. Едва през декември 1946 г. Мано успява да се завърне при семейството си в Мюнхен.

За 84-годишния мъж е особено важно хората да помнят какво се е случило по време на нацисткия режим. В борбата си срещу забравата той изнася лекции, най-вече пред ученици, за "да знаят младите германци за ужаса в концентрационните лагери и че това е престъпление."

След всичко преживяно Мано Хьолнерайнер би могъл да бъде доста озлобен и недоверчив човек. Но не: той е любезен и грижовен, изпраща ни до оградата на градината с думите: "И се обадете, когато си пристигнете у дома".