Кипър: избори в една разделена страна

550 000 кипърски гърци избират в неделя нов президент. Но най-вълнуващият въпрос е кой ще се класира на втора позиция. Защото всички социологически проучвания сочат, че победител ще бъде сегашният президент Никос Анастасиадис с много над 30 процента от гласовете. По този начин той е сигурен кандидат за втория тур на изборите на 4 февруари.

Негов съперник ще бъде или кандидатът на лявата партия АКЕЛ Ставрос Малас, или председателят на центристката партия ДИКО Николас Пападополус. Социолозите прогнозират, че и двамата ще спечелят над 20 процента от гласовете. Едва ли обаче някой от двамата може да победи Анастасиадис на втория тур.

Икономиката - главна тема

За разлика от миналото, в спокойно протеклата предизборна кампания основна тема не беше повторното обединение на острова. Поне също толкова важни бяха икономическите въпроси. 45 процента от участниците в наскоро проведена анкета посочват, че кипърският въпрос се обсъжда ежедневно, а за цели 78 процента от кипърските гърци по-важни са икономиката, повишаването на цените, стопанският ръст и безработицата. Което не е никак изненадващо: след избирането си през 2013 година, президентът Атастасиадис подаде молба за заем до Европейския стабилизационен механизъм (ESM) и Международния валутен фонд  (МВФ). Но одобрената сума от 10 милиарда евро не стигаха, затова Кипър трябваше със собствени сили да финансира допълнително 13 милиарда евро.

Това доведе до въвеждането на строги икономии, включващи съкращения в държавния бюджет, понижение на заплатите и пенсиите на държавните служители, увеличение на данъците и приватизацията на няколко кипърски банки. Една част от вложителите загубиха всичките си активи, а друга част - сумите от над 100 000 евро. Икономиите обаче дадоха резултат: още през 2016 - две години по-рано от планираното - Кипър приключи кредитната програма. Мерките вкараха девет милиарда евро в държавния бюджет, с които бяха рекапитализирани банките. С принос са също и т.нар. "златни визи" - получаването на кипърско гражданство срещу инвестиции в кипърски фирми, недвижими имоти или държавни облигации от което се възползваха много богати чужденци. Британският вестник Гардиън оценява общия обем на инвестициите на 4 милиарда евро.

Равносметката от всички тези мерки е повече от положителна: още през 2015 година Кипър отбеляза икономически ръст, а очакванията за настоящата са за над три процента растеж.Туризмът бележи бум, безработицата спадна от почти 17на под 11 процента, а младежката безработица - от 38 на под 24 процента. Очаква се на 2 февруари - два дни преди втория тур на президентските избори - международните агенции да повишат кредитния рейтинг на страната. 

Кипърският въпрос

Съвсем различно изглежда равносметката от президентството на Никос Анастасиадис по кипърския въпрос. След дълги разговори, миналия юли отново се провали опитът за намиране на компромис. Кипърските гърци и кипърските турци постигнаха единомислие по много теми и се сближиха значително, но не и по най-важния въпрос - за бъдещата роля на Гърция, Великобритания и Турция след повторното обединение на острова. Кипърските гърци настояват Турция да изтегли войските си от острова и да няма повече право да интервенира. Кипърските турци от своя страна правят всичко възможно това да не се случи.

Никос Анастасиадис и съперникът му от лявата партия Малас обещават да продължат преговорите. Затова пък Николас Пападополус от Демократическата партия ДИКО, който е син на бившия кипърски президент Тасос Пападопулос, критикува остро готовността на другите кандидати да продължат диалога. В програмата си той твърди, че единствената цел на кипърските гърци трябва да бъде "да принудят Турция да направи необходимите компромиси за едно правилно и дълготрайно решение" на конфликта.

Подобна политика на конфронтация обаче само ще задълбочи още повече отчуждението между двете народностни групи на острова. След почти 44 години на разделение младите хора познават острова само така - разделен. Това потвърждават и данните от социологическите допитвания: за повторно обединение настояват само над 40-годишните кипърски гърци. Мнозинството от младите хора пък е на мнение, че това би било грешка. Според тях само сегашното статукво може да гарантира "сигурността".